Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Възкресение

Възкресение

  • Неделно евангелие в Неделя Ваиа - Връбница

    Евангелие от Иоан (12:12-18)

     

    Вход Господен в Иерусалим

    Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

    Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

    Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

    А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

    На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

    А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

    Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vhod_Gospoden/06_Vhod_Gospoden.htm

     

  • Възкресението на Лазаря, манастирът "Св. Екатерина" в Синай

    Евангелие от Иоан (11:1-45)

    В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

    Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vazkresjavane_Lazar/index.htm

     

  • Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

    На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

    Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

    Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

    В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

    По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

    Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

    Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето..

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Vaznesenie_Gospodne/index.htm

  •  
     
    Възкресението Христово е най-великото събитие на света и затова християните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и тържество на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е тържество, смисъл и основа на нашата вяра: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра”, говори Христовият апостол (1Кор. 15:14). Но Христос възкръсна, а дяволът, който си беше открит човекоубиец, „и е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44), остана посрамен и безсилен. Животът победи, а смъртта и злото бяха потъпкани и умъртвени. Христос възкръсна – и в пълна яркост засия Неговото Божествено Царско величие...
       
    Историческият факт на Христовото Възкресение, както и цялото Христово учение, били критикувани от много учени хора (рационалисти). Някои посветили на тази критика целия си живот, стараейки се да докажат, че евангелският разказ за Възкресението е лъжа, грешка или заблуда. Първа по време, по злоба се явила тази басня, която трябвало да разпространява подкупената от еврейските първосвщеници стража от войници, след като те в страха си разказали за станалото при гроба: земетресение, отместване на камъка и явяване на мълниеносителия ангел. Тази басня се състояла в това: „Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, докато ние спяхме...” (Мат. 28:13). Нелепостта на тази измислица направо бие на очи:
       Съвършено недопустимо е – стража, в състав от няколко души, да заспи. Тогава къде е военната дисциплина? Та това е римска стража, а римската амрия със своята желязна дисциплина и храброст е била една от най-добрите армии в света. Ако войниците са спели, то не биха видели, а ако са видели, значи не са спели. В такъв случай те не биха дали възможност на апостолите да извършат „похищение”, дори  напротив – биха задържали похитителите на местопрестъплението заедно с мъртвото тяло и биха ги представили на началството си. Но и да беше станало похищението, нима убийците на Христа биха оставили на свобода „похитителите” да проповядват Неговото Възкресение? Със силата на своята власт те биха заставили апостолите да им предадат откраднатото тяло, за да ги изобличат в лъжа и измама, и с това да пресекат от корен проповедта на Христа. И наистина, ако учениците бяха откраднали тялото на Спасителя, трябваше веднага да ги изправят пред съда, да ги уличат според показанията на войниците и с това да възпрепятстват тяхната проповед. Но Христовите убийци не направили това. Можем да предположим, че не са били уверени, че войниците ще поддържат в съда тяхната клевета. Но поради каква причина те искали да прикрият истината?
       По нататък те искали да ограничат със заповед проповедта към апостолите: „И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името на Иисусово” (Деян. 4:18). Апостолите пък казвали: „Ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:20), като продължавали да просвещават света със своята проповед за Христовото Възкресение...
     
     За нас, съвременните хора, Бог дава в навечерието на Своето Възкресение на Велика Събота слизането на Благодатния огън в Йерусалим на Божи гроб всяка година, когато православните Го помолят за това. Цял свят може да види и да се удивлява на това чудо, което Господ дава на всички хора по света. Но колко много са хората, които виждайки и знаейки това, след това продължават да живеят в грехове и не се каят пред Бога? И колко малко са хората, които търсят истината и я намират чрез този пътепоказател в Православната вяра? И днес всеки човек прави в сърцето си същия избор, който преди около 2000 години е трябвало да направят: едни игнорират Христовото възкресение, а други го полагат в сърцето си като най-голямо съкровище. Нека и ние да сме от тези, които свято пазят в сърцата си скъпоценната вяра, че Христос е възкръснал, и изповядваме "Христос Воскресе!"
     
     

    В статията е ползван текст и от този източник:

    текст: https://pravoslavenhram.com/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/293

  • Свети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Трима от софийските светии носят името Георги - известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515).

    Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се роди в София от знатни родители - българи Иван и Мария през 1505 г. Той бил дълго чакано дете и родителите му се сдобили с него след дълги молитви към Господа Иисуса Христа и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Когато се родил младенецът родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и Господа.
    Когато бил 25 годишен баща му починал. Тъй като момъкът се славел с необикновена красота и добредетелност, турците, както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.

    Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обащания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.

    Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Изтощен от дотогавашните страдания, светията умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това, те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. В момента на смъртта на светията в София били видени множество знамения.

    Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика, по които избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 г. (по други данни 1534 г). случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинен храм „Св. Георги Победоносец” – Ротондата. Погребението било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия.

    Майката на мъчения починала на 40-ия ден от смъртта на светията и била пограбана до нозете му.

    Тези събития се случват по време на управлението на султан Сюлейман І Кануни (Законодателя) известен също като Сюлейман Великолепни. Този „Златен век” за османската империя е време на нечувани жестокости спрямо християните на територията на империята и много трудни времена за българския народ. Управлението на Сюлейман І и неговия баща Селим І е време на мракобесие и тежки гонения спрямо християнското население, време, през което са просияли множество християнски новомъченици имали доблестта да отстояват своята вяра...

    Източник:

    текст: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/zhitiya/918-kratko-zhitie-na-sveti-machenik-georgi-sofiiski-nai-novi

    фото: личен архив

  • Сведения за празника

    На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

    Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

    За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

    За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

    В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух"(Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. "Но никой не бива да си мисли - поучава св. Лъв Велики, - че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух".

    Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.

    Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.

    Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи "и всички се чудеха и маеха"(Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.

    Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.

    Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).

    Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията - неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях - явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.

    След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.

    На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме сущо Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.

    Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Petdesetnica/index.htm

  • ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

    Христос Воскресе!

    Воистина Воскресе!

    Предлагаме на Вашето внимание текста на:

    ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

    15 април 2017 15:05, Българска Патриаршия

    Като видяхме Христовото Възкресение,

    нека се поклоним на светия Господ Иисус,

    Който едничък е безгрешен.

    Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

    В пресветлия ден на тържеството на нашата вяра, на пълнотата на нашата надежда и неизразимата ни радост поради всепобеждаващата Божия любов, отново се обръщаме към всички вас с пасхалния поздрав:

    Христос воскресе!

    Тържествуваме и сърадваме, заедно с цялата Божия Църква, на Христовата победа над смъртта и ви призоваваме в този ден към пълнота на радостта, дела на милосърдие и жертвена любов, в стремеж към онази любов, с която и Сам Бог ни бе обикнал, когато заради нас и нашето спасение отдаде Единородния Си Син, „та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

    Тази непознаваща ограничения, всещедра и всепобеждаваща божествена любов, с която Бог създаде света, яви сред нас и Самия Божи Син, Който в послушание към волята на Отца „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек” (Фил. 2:7), и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (2:8). Ала точно затова „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (2:9-11).

    Хилядолетия по-късно ние отново прекланяме колене и изповядваме, че Един е Господ, една е вярата, едно е спасението и че под небето не ни е дадено друго име, с което да се спасим (Деян. 4:12). Вярваме и изповядваме, и се стремим във всеки ден от живота си да подражаваме на Неговата милост, на Неговото човеколюбие и Неговата жертвена любов, която Той ни завеща, казвайки: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан. 13:35).

    Тази съвършена любов Той ни показа на Кръста, нея Той очаква и от нас, и за нея най-много ще ни изпитва в Съдния ден, защото там е скрита цялата тайна на нашето богоуподобяване. „Възлюбени – пише в зората на християнството божественият евангелист, – нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога” (1 Йоан. 4:7). А „който не люби” – продължава апостолът, – той „не е познал Бога, защото Бог е любов” (4:8). Да имам всичко – казва св. апостол Павел, – „щом любов нямам, нищо не съм” и „нищо ме не ползува” (1 Кор. 13:2-3).

    Тази любов е движеща сила не само на откриващата се пред нас Божия свята воля. Тя трябва да бъде такава и за нас, които се стараем да подражаваме и да се уподобяваме на Господа. Да бъде същност и съдържание и на нашия път в следване на Неговите стъпки, в нашето всекидневно вървене, заедно с Него, към Кръста и към Възкресението, в нашето уподобяване на Този, Който в Синовно послушание към волята на Отца претърпя всяко унижение и страдание, и дори позорната кръстна смърт, но доведе докрай Своята богочовешка мисия и ни дарува Своето спасение.

    В Неговата битка против силите на злото оръжията Му бяха не божествената власт, сила и мощ, а Неговото божествено смирение и всепобеждаващата Негова любов. Това смирение и тази любов са и нашите оръжия днес, в борбата ни, която „не е против кръв и плът, а… против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Борба, в която всеки ден ние се опълчваме срещу греха в самите нас, за да се покажем достойни за даруваното ни от Господа спасение и в която ние не сме оставени сами, защото с нас винаги е Онзи, Който пръв, чрез победното Свое Възкресение надви изконния враг на човешкия род, и, като се въздигна тридневен от мъртвите, постави така началото на нашето спасение.

    Братя и сестри,

    Като ученици и следовници Христови, като христоименит род, ние сме призвани всеки ден от християнския си живот да бъдем съучастници в тази Божия победа, всякога да имаме пред очи Възкръсналия от мъртвите Господ и на Него, според силите си, да се стремим – в слово и дело – да подражаваме във всичко, защото Той е залогът и за нашето спасение. Без Своето Възкресение Господ щеше да бъде само един от многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура. Ала Христос е Син Божи и наш Господ. Той е „пътят и истината и животът” (Йоан. 14:6); наш вечен Учител, Наставник и Небесен Господар, Който със Своята самовластна победа над смъртта „разруши преградата”, която ни отделяше от небесата (Еф. 2:14), и Който с любящо сърце продължава да очаква всеки от нас в нашето от Бога дарувано Небесно Отечество, призовавайки ни всеки ден към истинската свобода в Светия Дух (Йоан. 8:32; 2 Кор. 3:17) и към любовта, която ни показа на Кръста.

    В тази любов, чрез която се съзижда Тялото Христово (Еф. 4:16) и която апостолът нарича „свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14), са целият смисъл и същност и на Новия Божи Завет с човечеството (Йоан. 13:34), и на основаната при съшествието на Светия Дух Църква Христова (Рим. 5:5). А пръв тази любов ни засвидетелства Сам Господ, на Чиято дивна победа днес се покланя цялото творение. Само тя може да осмисли и собствения ни живот, като покрие всеки грях и всяко престъпление против Божията свята воля. За всичко това отново ни напомня днешният пресветъл и тържествен ден. Денят на нашата непосрамена вяра, на нашата светла надежда и на от нищо непомрачимата ни радост.

    Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

    Благодатта и мирът на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

    ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

    † Н Е О Ф И Т

    ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

    МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

    ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

    † СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

    † ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

    † НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

    † ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

    † ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

    † ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

    † ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

    † ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

    † ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

    † ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

    † НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

    † РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ

    † СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН

    † ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

    Забележка: По решение на Св. Синод това послание да се прочете от църковния амвон на Възкресение Христово – Пасха, 16 април 2017 г.

  • Възкресение Христово
  • Възкресение Христово

     

    Камбанките църковни чудно в хор запяха,

    Христос Воскресе! – всички с радост засияха.

    Росата утринна с милувка поздрави цветята,

    земята радостно ликува заедно с небесата.

     

    Пролетта пристига с наметало от надежда,

     с шарена усмивка детските лица поглежда.

    Природата събудена в нов сезон се облича,

    отново горската рекичка бързичко потича.

     

    Мили хора, радвайте се и на Бог благодарете,

    пред славното Му възкресение се поклонете!

    Иисус Христос възкръсна и прогони тъмнината,

    за да е светличко на всеки вярващ в душата.

    Източници:

    Фото:https://www.facebook.com/divnoediveevo/photos/a.333830703421146/1536795573124647/?type=3&theater; личен архив

    текст стихотворение: Цветелина Гергинова