Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Житие на свети Иван Рилски

Няма налично описание.

Житие на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец 

ioan_rilski_1_m.jpg

Преподобни Йоан Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България - Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година. Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край река Струма. Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.
Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах. Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, вероятно Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили оттам. След скитане из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея.

Един ден неговият братанец (племенник) Лука, без да каже на баща си, тръгнал да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Йоан, че е допуснал това. Преподобният мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан коленичил и със сълзи се молел Господ да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Йоан. Пустинникът поискал от него да погребат момчето близо до пещерата.

Когато бащата си отишъл, св. Йоан започнал редовно да ходи при гроба. Сядал до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от усилните подвизи. А подвизите му били големи - срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години. От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с треви. Не виждал никъде човешко лице. Живеел със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари и вестта за него бързо се разнесла. Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силните си молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Йоан, тръгнал подир тях. Когато стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

-    Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Съпътниците му вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Помолили го да излекува болния.

-    Деца мои - им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас, немощен човек. Само Бог може да го излекува!
Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Тогава видели обхванатия от нечист дух вече оздравял и прославили Бога.

Смиреният Йоан обаче искал да се усамоти така, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който  години наред му давал топъл подслон, и продължил да се изкачва нагоре в планината. Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел  непрекъсната борба с изкушенията на злите духове. Водел  борба и с всички природни стихии - ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици. Ходел облечен във вехта кожена дреха.

Но и тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види и да разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Йоан приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил срещата с царя, но му написал в писмо какво е  нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Йоан. Преди смъртта си св. Йоан оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет: "Новопокръстените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Йоан...

Прочетете повече тук:
Източник:

текст: https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sv_ioan_rilski.xml

фото: личен архив

Свети Пантелеймон - изцерител на болните - житие

Св. вмчк ПантелеймонСв. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия (3. век). При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи „Лъв във всичко“. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи „всемилостив“.

От детство още Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.
Бащата на Пантелеймон се наричал Евстрогий. Отначало той дал сина си в училище. След време го поверил на знаменития лекар Ефросин, за да изучи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят така го обикнал, че го взимал навсякъде със себе си. С него посещавал и двореца, понеже Ефросин бил придворен лекар. Император Максимилиан обикнал красивия и учен момък и заповядал на Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желае да вземе Пантелеймон по-късно при себе си. Под ръководството на славния учител момъкът с успех и бързо напредвал в науката и в скоро време надминал всички свои другари.
Всеки ден Пантелеймон отивал при своя учител. Пътят му минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай. С този свещеник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, понеже в това време християните били преследвани. Неотдавна Никомидийският епископ Антим бил завършил живота си с мъченическа смърт. Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето благо желание да просвети момъка със светлината на истинската вяра. Веднъж го повикал да влезе при него в къщи и започнал да го разпитва кои са родителите му, от каква вяра са, с какво се занимава той. Момъкът охотно отговарял на въпросите на добрия старец. „Майка ми бе християнка – казал той – и служеше на единия Бог. Тя умря, а баща ми е от елинска вяра и се покланя на много богове.“
– Ами ти, добри момко, каква вяра държиш? – запитал го старецът.
– Когато майка ми бе жива, учеше ме на своя закон и аз много бях обикнал вярата на християните. Но баща ми ме възпитава в елинската вяра, понеже желае да служа в двореца на нашия цар.
Като разпитал още момъка за неговото звание и занятие, Ермолай почнал да му говори за истинския Бог, за благостта на Иисус Христос, за чудесата, които Той правил, когато бил на земята, как с една дума изцерявал болни, очиствал прокажени, възкресявал мъртви.
Думите и наставленията на стареца напомнили на Пантелеймон поученията на добрата му майка, която така често му говорела за Господа. Той започнал всеки ден да се отбива при Ермолай, когато се връщал от своя учител. Св. старец продължавал да му обяснява учението и заповедите на Христа. Сърцето на момъка се възпламенило от любов към Бога. Господ в милостта Си утвърдил неговата вяра чрез едно чудно събитие.
Веднъж, като се връщал от учителя си, Пантелеймон видял на пътя мъртво дете ухапано от змия. Първото му движение било уплаха, понеже живата ехидна лежала близо до детето. Но после, като си спомнил думите на стареца за Божията благодат и могъщество, той се обърнал с молитва към Господ Иисус Христос, като призовал Неговото свето име и всесилна помощ. И изведнъж детето се събудило като че ли от дълбок сън, а ехидната умряла. Това чудесно събитие довършило наченатото от стареца. Пантелеймон повярвал с цялата си душа. Радвайки се и благодарейки на Господа, той побързал да отиде при Ермолай, разказал му за случилото се и поискал да бъде кръстен от него.
Като станал християнин, Пантелеймон молил Бога, щото и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той е още езичник. Евтрогий, като го слушал, започнал да се колебае. Накрай милосърдния Господ и него просветлил със Своята благодат.
Пантелеймон станал вече известен лекар. Мнозина болни се обръщали към него за помощ. Веднъж довели при него един сляп, който му разказал, че всички лекари в града вече го били лекували, но никой не му помогнал, и ако той го излекува, ще му плати богато. Движим от Божия Дух, Пантелеймон казал на слепия: „Изцерение ще ти даде Бащата на светлината – истинския Бог, чрез мене, недостойния негов раб. А което ми обеща, раздай го на бедните!“
Като чул тия думи, Евстрогий казал на сина си: „Сине, не се залавяй за онова, което не можеш направи! Ти чуваш, че никой лекар не можал да изцери тоя слепец. Как ти се надяваш да успееш в това?“
– Ония лекари не могли да го изцерят – казал Пантелеймон, - но голяма разлика има между техните учители и моя Учител.
Евстрогий помислил, че той говори за учителя си Ефросин, затова му казал: „Аз съм чул, сине, че и учителят Ефросин е лекувал тоя слепец, но без успех“.
Пантелеймон се приближил до слепеца, допрял се до очите му и казал: „В името на моя Господ Иисус Христос ти казвам: проблесни!“ В същата минута очите на слепия се отворили и той прогледнал. Поразени от тая личба на Божията сила и благодат, и Евстрогий, и досегашния слепец повярвали в Господа. Пантелеймон ги завел при Ермолай, който ги поучил на християнския закон и ги кръстил в името на Пресвета Троица.
Скоро след това Евстрогий се поминал и оставил на сина си твърде голямо наследство. Пантелеймон освободил всички свои роби, като ги наградил щедро, а имението си почнал да раздава на бедните. Всеки ден посещавал затворници, болни, нещастни и им помагал. Господ му дал сила да цери чрез Негово име всякаква болест. Нито един нещастен не си отивал от него, без да получи облекчение и помощ. Болните се стичали при него в голямо множество. Целият народ славел изкусния и безплатен лекар Пантелеймон. Това възбудило завист у другите лекари. Веднъж някои от тях срещнали на улицата слепеца, когото те не могли да изцерят. Като го видели да гледа, те се зачудили и го запитали кой го е изцерил. Той посочил Пантелеймон. „Не е чудно – казали му те. – Той е велик ученик на велик учител, на славния лекар Ефросин!“ Но хвалейки го открито, те тайно намразили Пантелеймон и почнали да търсят случай да му напакостят.
Като наблюдавали постоянно неговите действия, лекарите узнали, че Пантелеймон често посещава тъмниците, където в туй време били затворени много християни, че цери затворниците от болести, помага им с пари и сам вярва в Христа. Те побързали да се оплачат от него на император Максимиан. „Господарю – казали му те – тоя момък, за когото ти заповяда да го учат на лекарско изкуство, употребява за зло твоите милости. Той често посещава хулителите на нашите богове, помага им, пък и сам вярва в някой си Христос и Му въздава слава със своите изцеления. Ако не вземеш някакви мерки против него, той ще извърши много зло и ще отвърне мнозина от истинското богопочитание.“ За потвърждение на своите думи те довели при царя слепеца, изцерен от Пантелеймон...
 
Източник: снимка и текст: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/zhitiya/1739-0727_panteleimon

Петочислените молитви към света Богородица

Български детски православни сайтове

Петочислени молитви
към Пресвета Богородица


(Творение на светителя Димитрий Ростовски)

 

Един старец от богоносните отци, като стоял на молитва и бил обхванат от възторг, чул гласа на нашия Господ Иисус Христос как разговаря с Пречистата и Пресвята Богородица, Своята майка, и Й казва:

­- Кажи ми, Майко Моя, колко най-големи болки претърпя заради Мене, докато живя в света?

И рече Пресвятата:

­- Сине и Боже Мой! Пет най-големи болки претърпях заради Тебе: първата ­ когато чух от Симеон Пророк, че ще Те убият; втората ­ когато като Те търсех в Иерусалим три дена, не Те видях; третата ­ когато чух, че иудеите са Те хванали и са Те вързали; четвъртата ­ когато Те видях Разпнат на кръста между разбойниците; петата ­ когато видях да Те полагат в гроба.

И рече Й Господ:

­- Казвам Ти, Майко Моя: ако някой почете всяка от тези Твои болки всеки ден с молитвата Ми “Отче наш” и с Архангелското приветствие “Богородице Дево, радвай се” ­ за първата болка ще му дам познание за греховете му и съкрушение за тях; за втората ­ ще му дам прошка на всичките му грехове; за третата ­ ще му възвърна добродетелите, погубени заради греховете му; за четвъртата ­ ще го нахраня преди смъртта му с Моето Тяло и Божествената Ми Кръв; за петата ­ Сам ще се явя в часа на смъртта му и ще приема душата му във вечния живот. Амин.

По видението на този богоносен старец от светителя Димитрий Ростовски били написани следващите молитви.

 

Начало към молитвите:


Слава на Тебе, Христос, моя Бог, че не ме погуби, грешния, с беззаконията ми, но и досега търпиш моите грехове. (Поклон)

Сподоби ни, Господи, през този ден да се запазим от грях; дарувай ми, Господи, да не прогневявам Тебе, моя Създател, нито със слово, нито с дело, нито с помисъл, но всичките ми дела, намерения и помисли да бъдат за слава на Твоето пресвято име. (Поклон)

Боже, бъди милостив към мене, грешния, през целия ми живот: не ме оставяй при смъртта ми и след моя край. (Поклон)

И коленичил на земята, кажи:

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, приеми ме, мъртвия по душа и ум. Приеми ме, грешния, блудния, скверния по душа и тяло. Премахни безсрамната ми нечистота и не отвръщай лицето Си от мене, не казвай, Владико: “не те познавам”, но чуй молитвата ми и ме спаси, защото е безкрайна щедростта Ти и не искаш смъртта на грешника; няма да Те оставя, Създателю мой, и няма да отстъпя от Тебе, докато не ме чуеш и не ми простиш всичките ми грехове заради молитвите на Твоята Пречиста Майка, застъпничеството на честните безплътни Небесни Сили, на светия славен мой Ангел Пазител, на Твоя Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан, на богоречивите Ти апостоли, на светите и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци и на всички Твои светии, помилуй и спаси мене, грешния. Амин.

Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и Подателю на живота: дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, душите ни.

Светий Боже, светий Крепки, светий Безсмъртни, помилуй нас. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцели немощите ни заради Твоето име.

Господи, помилуй. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин.

Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марийо, Господ е с Тебе. Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души.

След това:

 

Молитва първа

 

О, Милосърдна Майко, Дево Марийо, аз, грешният и непотребен Твой раб, като си припомням Твоята болка, когато си чула от Симеон Пророк за безмилостното убиване на Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, Ти принасям тази молитва и Архангелския поздрав. Приеми ги в чест и памет на Твоето страдание и моли Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, да ми дарува да позная греховете си и да се съкрушавам за тях. (Поклон)

 

Молитва втора

 

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Богоблажена и Пренепорочна Майко и Дево, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелския поздрав в чест и памет на Твоето страдание, когато си оставила Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, в църквата и три дена не си Го видяла; моли Го и измоли от Него прошка и заличаване на всичките ми грехове, Едничка Благословена. (Поклон)

 

Молитва трета

 

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Майко на Светлината, Преблагословена Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие, в чест и памет на Твоето страдание, когато си чула, че Твоят Син, нашият Господ Иисус Христос, е уловен и вързан. Моли Го да ми върне добродетелите, погубени поради греховете ми, та да те величая Пречиста, навеки. (Поклон)...

Молитва четвърта

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Изворче на милосърдието, Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла на кръста между разбойниците Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми даде дара на Своето милосърдие в часа на смъртта ми и да ме удостои да се причастя с Неговото тяло и Божествената Му кръв, та да славя Тебе, моя Застъпнице, навеки. (Поклон)

Молитва пета

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Надеждо моя, Пречиста Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла да полагат в гроба Твоя Син и наш Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми се яви в смъртния ми час и да приеме душата ми за вечен живот. Амин. (Поклон)

О, Премилостива Дево, Владичице Богородице, чедолюбива Гълъбице, Всевластна Царице на небето и земята, благосклонна Застъпнице за всички, които отправят молбите си към Тебе, Утешителко на скърбящите, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тези петочислени молитви, в които си припомням Твоите земни и небесни радости и с умиление Ти зова така:

Радвай се, че си заченала в утробата безсеменно Христос, нашия Бог.
Радвай се, че си Го носила в утробата Си без болка.
Радвай се, че си родила по чуден начин.
Радвай се, че си възприела от влъхвите-царе дарове и поклонение.
Радвай се, защото си намерила сред учителите Твоя Син и Бог.
Радвай се, защото Роденият от Тебе преславно възкръсна от мъртвите.
Радвай се, Ти, Която си видяла възнесението на Твоя Създател, и Сама с душа и тяло си се въздигнала към Него.
Радвай се, защото си Преславна повече от Ангелите и от всички заради Девството Си.
Радвай се, защото сияеш близо до Пресветата Троица. Радвай се, Миротворице наша.
Радвай се, Властителко, на Която се подчиняват Небесните Сили.
Радвай се, защото повече от всички имаш дръзновение към Своя Син и Бог.
Радвай се, Милосърдна Майко на всички, които прибягват към Тебе.
Радвай се, защото Твоята радост няма да свърши навеки! 
И бъди милостива към мене, недостойния, в деня на смъртта ми по истинното Ти обещание, та с Твоето водителство да бъда насочен към горния Иерусалим, в който прославено царстваш с Твоя Син и наш Бог, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и пресветия Дух във вечните векове. Амин.

От нечистите ми устни, от мерзкото ми сърце, от нечистия ми език и от осквернената ми душа приеми, Владичице Царице, тази прослава, Радосте моя.
Приеми я, както прие двете лепти на вдовицата, и ми дарувай да принеса достоен дар на Твоята благост.
О, Владичице моя, Пречиста Дево, Небесна Царице, както искаш и благоволиш, научи ме как подобава да Ти се моля, на Тебе, Майко Божия, Прибежище и Утешение на грешните.
Радвай се, Владичице, та и аз, многогрешният Твой раб, радостно да зова към Тебе, Всепета Майко на нашия Христос Бог.

Амин.

Взирам се в Твоята пресвята икона и като че Самата Тебе истинската виждам, Богородице, от душа със сърдечна вяра и любов припадам пред Тебе и се покланям на Тебе и на Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, Когото държиш на ръката Си, боголепно Те почитам и със сълзи Те моля, покрий ме с Твоя покров от видимите и невидимите врагове, защото Ти въведе човешкия род в Небесното Царство. Амин.

След това:

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-чтима от Херувимите и несравнено пославна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, Която си наистина Богородица, Те, величаем.

 

Източници:

снимка, текст: http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/files/783585001377857286.pdf

текст: http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/petochisleni/molitvi.php?id=1

Св. свещеномъченик Власий, епископ Севастийски

свети Власий

 

Житие на свети свещеномъченик Власий

 

Свети Власий бил епископ в Кападокийския град Севастия. Когато при Диоклетиан (царувал 284-305 г., бел.ред.) избухнало жестоко гонение против християните, епископът увещавал към търпение страдащите, посещавал затворените в тъмница и ги утешавал с думи на любов и вяра.

Във време на туй гонение мнозина от севастийските християни претърпели мъчения; мнозина избягали по пустини и гори, като очеквали там прекратяването на бедствието. Тогава и Власий, като видял, че в градовете почти не останали християни, заминал и се поселил в една пещера на планината Аргеос. Там прекарвал дните в молитва, труд и строго въздържание. Само пустинните диви зверове споделяли самотата на праведника; те се приближавали до него, спирали при входа на пещерата, когато той стоял на молитва; и Власий, като излизал, милвал ги, турял върху тях ръцете си и дори лекувал техните болести и рани. В тая отдалечена пещера се е криел Власий не само във време на Диоклетиановото гонение, но и в началото на Ликиниевото.

В царуването на Ликиний войниците, пратени от областния управител да ловят в пустинята диви зверове, които били нужни за арените при измъчването на християните, дошли веднъж до планината Аргеос. В пещерата, където живеел св. Власий, те видели множество зверове, и като дошли по-близо, намерили и стареца, който стоял на молитва. Без да кажат на светеца нито дума, те се върнали при управителя и му съобщили за онова, що видели. Управителят ги пратил отново в пустинята, за да доведат при него криещите се там християни.

Войниците отишли и съобщили на Власий за заповедта на управителя. Власий, като ги изслушал спокойно, казал: "Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми каза: Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство!"

Власий тръгнал с войниците и по пътя обърнал мнозина от спътниците си към истинския Бог, като им обяснявал с кротост и любов закона Господен и чрез Божията сила правел чудеса. Множество народ се стичал към него по пътя, носейки болни и молейки го да им помогне. Власий, добър и милосърден към всички, оказвал помощ не само на людете, но и на животните. (У нас св. Власий се почита като покровител на животните).

Когато довели св. Власий на съд в Севастия, управителят се стараел отначало чрез ласкави увещания да го склони да се отрече, но Власий му отговорил решително, че няма да се поклони на идолите. Тогава управителят заповядал жестоко да го бият. Власий с твърдост понесъл изтезанията и казал на управителя:

- Напразно ти мислиш чрез мъчения да ме отклониш от християнската вяра. Аз имам Иисуса Христа, Който ме укрепява. Прави с мен, каквото искаш!

След известно време отново довели Власий при управителя.

- Ако не принесеш жертва на боговете, ще загинеш в жестоки мъки – казал му управителят.

- Боговете, които не са сътворили небето и земята, да загинат – отговорил Власий. – А смъртта, с която ти ме застрашаваш, ще ми донесе вечен живот.

Управителят, като видял неговата непреклонност, заповядал отново да го мъчат. Окачили го на дърво и стъргали тялото му с железни куки, но светецът твърдо понасял мъченията и говорел на управителя:

- Мислиш ли ти чрез страдания да уплашиш мене, който имам за помощник Иисуса Христа? Не се боя от видимите мъки, понеже гледам на бъдещите блага, обещани от Господа на любещите го.

Управителят наредил да снемат мъченика от дървото и да го отведат в тъмницата. Когато го водели, подир него вървели седем благочестиви жени, които с благоговение събирали падащите от раните му капки кръв. Слугите на управителя, като видели това, хванали ги и ги завели в съда, като казали: "И те са християнки". Управителят им заповядал да принесат жертва на боговете. Благочестивите жени, за да дадат на идолопоклониците спасителен урок за пустотата на идолите, се престорили готови да изпълнят повелята на управителя и го помолили да им позволи първом да се умият в близкото езеро и да вземат със себе си идолите, за да им се поклонят там. Пускайки ги под стража, управителят им дал и идолите. А те ги взели и ги хвърлили в езерото. За тая тяхна дързост те били подложени на ужасни мъчения, за да се отрекат от вярата. Като видял, че те се непоколебими в своята вяра, управителят заповядал да ги посекат с меч.

Трети път довели Власий на съд. Той продължавал да проявява същата непоколебима твърдост.

- Терзай тялото ми, както искаш – казал той на управителя, - а над душата ми е властен само един Бог.

- Ще ти помогне ли твоят Христос, ако аз заповядам да те хвърлят в езерото – казал управителят.

- И във водата ще се прояви силата на моя Бог – отговорил Власий.

Управителят изпълнил своята заплаха, но Власий, хвърлен в езерото, тръгнал по водата като по сухо. Като стигнал до средата на езерото, той седнал и се обърнал към войниците, като ги поканил да направят същото чрез силата на техните богове. Шестдесет и осем войници, като призовали боговете си, се решили да се хвърлят, но потънали в езерото. Ангел Господен се явил на светеца и му казал: "Ти, който си изпълнен с благост, служителю Божий, излез от водата и приеми приготвения за тебе от Бога венец!" С лице, озарено от чудна светлина, свещеномъченикът дошъл на брега. Управителят го обвинил за смъртта на 68-те войници и го осъдил на смърт...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Vlasij.htm

фото: личен архив