„Настана ден Петдесетница" (Деян. 2:1)
Братя и сестри,
Днес е Петдесетница. Необикновено, поразително и тържествено на днешния ден станало слизането на Светия Дух над апостолите. Ето как описва това събитие св. евангелист Лука в книга Деяния апостолски: „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. А в Йерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор... Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили" (Деян. 2:1-6, 12-13). Тогава св. ап. Петър обяснил, че това чудо е изпълнение на едно от древните пророчества (Иоил. 2:28). След това ап. Петър говорил за Иисуса Христа, Когото юдеите разпнали на Кръст, но Бог Го възкресил. След възнесението Си Той изпратил обещанието на Св. Дух на ден Петдесетница. В резултат на апостолската проповед в този ден се кръстили и присъединили към Църквата около три хиляди души.
Тук действа Бог. Ние не можем да обясним Неговите действия. Божият Свят Дух, Който животвори и преобразява света, може само да се изживее, но не и да се обяснява. Има само един достъп до Него - вярата и любовта. Петдесетница е рожденият ден на Църквата. Тя съществува вече две хилядолетия. Можем ли да обясним как е станало основаването на Църквата? Да не би тя да е била изградена по хрумването на няколко рибари, които стояли заключени в своя страх? - Не човеци са имали инициативата за основаването на св. Божия църква. Бог се докоснал до човеците и те заживели вече според вложения в сърцата им Дух Свети.
На петдесетия ден след възкресението апостолите и посетителите на Йерусалим почувствали, че тяхното всекидневие се променя. Те станали неспокойни. Дошли по необикновения шум от бурята при горницата, не за да се подиграят с Христа Иисуса и Неговите последователи, а да чуят нещо повече за случилото се. Подигравките останали за сметка на лекомислените. Техните реплики са доказателство за това, че случилото се е една действителност. Всички почувствали, че в сърцата им преминава сила, която ги променя. Става им умилно. Един вътрешен подтик извел Христовите ученици да излязат и смело да заговорят за своя Спасител. Това засегнало чудно скритите струни на душите на събралите се. Апостол Петър в случая бил говорител на Божия Дух, Който го изпълвал. Бог е, Който променя и разтваря сърцата на хората. Той се намесва в нашия живот - води ни и ни поддържа...
Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ