- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 28
Явяване на честния и животворящ Кръст Господен
от преди IХ век
Чества се на 1 август
По-долу:
- Църковни песнопения
- Кратко описание на празника
- Явяване на честния и животворящ Кръст Господен св. Димитрий Ростовски
Виж също:
- Свети равноапостолни цар Константин
- ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН
- Константинопол. Цариград. Истанбул
- Св. Георгий, епископ Амастридски
Църковни песнопения
Тропар на светия Кръст
Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое,
победы благоверному императору на сопротивныя даруя,
и твое сохраняя Крестом Твоим жительство.
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.
Кондак
Вознесыйся на Крест волею,
тезоименитому Твоему новому жительству щедроты Твоя даруй, Христе Боже,
возвесели силою Твоею благовернаго императора,
победы дая ему на сопостаты,
пособие имущу Твое оружие мира, непобедимую победу.
Издигнал се доброволно на кръста,
дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже,
възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си,
дай ни победа над враговете,
оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.
Тропар на Христа Спасителя
С вышних призираяй, убогия приемляй,
посети нас озлобленныя грехи, Владыко Всемилостиве.
Молитвами Богородицы даруй душам нашым велию милость.
Гледащ от висините и приемащ убогите,
посети нас, уязвените от греха, Владико всемилостиви.
По молитвите на Богородица дари на душите ни велика милост.
Кондак
Всякия скверны, Всемилостивый Спасе, аз бых делатель,
и во отчаяния ров впадся,
но стеню от сердца, и вопию к Тебе, Слове:
ускори щедрый, и потщися на помощь нашу, яко милостив.
Извърших всякакви скверности, всемилостиви Спасителю,
и паднах в рова на отчаянието,
но стена и зова от сърце:
побързай, щедри, и ни се притечи на помощ като милостив.
Кратко описание на празника
Произход на честния животворящ Кръст Господен - лития със св. Кръст - празник в чест на св. Кръст.
Някога през месец август се появили болести и, за да изчезнат в Цариград било наредено да се прави литийно шествие с Честния Кръст от храма "Св. София" до храма "Св. Богородица". Този празник е установен при император Михаил в IX век след победата му над сарацините. Прави се водосвет с нов, зелен босилек.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Погледнато исторически, трябва да отбележим, че на първи август православната Църква чества два празника, различни по своя произход:
1) явявяне на честния и животворящ Кръст Господен и
2) празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
В гръцкия часослов, изд. от 1897 г., произходът на първия празник се обяснява така:
“Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. В навечерието (на 31 юли), изнасяйки го от царската съкровищница, го слагали на светия престол на великата църква (тоест света София). От този ден, както и по-нататък до Успение на света Богородица, правели литии из целия град, след което го излагали пред народа за поклонение. Това е и изнасянето на честния Кръст.”
На 14 август Кръстът отново се връщал в царските палати.
“Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден, и септември, когато се извършвало на 14-ия ден) послужил за основа на празника в чест на светия и животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.”
В IХ век вече съществувал обичаят изнасяне на честното дърво от царските палати в църквата "Св. София" пред 1 август; канонът на предпразненството на Кръста, на 31 юли, написан за настоящия случай (канонът започва с думите: Кръстът предидещ божествен) се приписва на Георгий, епископ Амастридски, живял в VIII век.
В обредника на император Константин Багрянородни (912-959) се намират подробни правила, кога да се изнася Кръстът от палатата пред 1 август, в зависимост от това, в кой ден от седмицата се пада.
В Русия до края на ХIV и началото на ХV в., когато господствал Студийският устав, нито на 31 юли, нито на 1 август имало някаква служба на Кръста, която се появява в ХIV-ХV в. с въвеждането на Иерусалимския устав.
Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил (1143-1180 г.) със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с българите в 1164 г.
Из "Жития на светиите" от св. Димитър Ростовски, историческа справка към 1 август (виж по-долу).
Прочети повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.01__litija_s_krusta.htm
| [1] Лука Хрисоверг - Константинополски патриарх от 1156 до 1169 г.
[2] Мануил Комнин - гръцки император от 1143 до 1180 г. [3] Константин II, Киевски митрополит, дошъл в Киев от Гърция в 1167 г.; споменава се в летописите още и 1169 г. [4] Нестор - шестият епископ на Ростовската епархия, споменава се в летописите под 1149 г.; в 1156 г. Нестор, оклеветен пред митрополита от своите служители, попаднал под запрещение; в 1157 г. се оправдал пред митрополита, но през същата година заради споровете за поста в сряда и петък бил изгонен от катедрата от Андрей Боголюбски. [5] Андрей Боголюбски - син на великия княз Юрий Владимирович и внук на славния Владимир Мономах - родил се вероятно в 1111 г. След достигане на пълнолетие Андрей получил “за управление” град Владимир на Клазма и това сложило начало на дейността му по устройването на обширния и почти незаселен край на Североизточна Русия, в който започнали да прииждат заселници от юг. Той вземал участие и във военните начинания на баща си в Южна Русия, проявявайки мъжество и храброст (въпреки че, по думите на летописеца, “не бил величав във военен чин”), но никак не обичал Южна Русия; в 1155 г. тайно напуснал баща си, вземайки със себе си във Вишгород (близо до Киев), където живеел, чудотворната икона на Божията Майка, станала впоследствие славна светиня на Северна Русия. Летописецът обяснява заминаването на Андрей Боголюбски така: “Князът... се смущаваше от неуредиците сред братята, племенниците и сродниците си, и целия си род, защото там винаги имаше смутове и размирици и се проливаше много кръв - скърбеше за това... и поиска да отиде и да управлява Суздал и Ростов, защото там, каза, е по-спокойно.” Когато Андрей Боголюбски, напуснал юга, “бил вече на бреговете на Клазма - казва написалият житието му, - конете, носещи чудотворната икона на Божията Майка, внезапно спрели и не могли да по-мръднат колесницата от мястото ѝ. Благоверният княз Андрей приел това за тайно известие от Бога, извършил молебен пред чудотворната икона и дал обет да построи църква на това място. Настъпила нощта и князът решил да пренощува. Той дълго се молел - и ето, насън му се явила Пресветата Дева с лист в ръка и казала: “Не искам да отнасяш иконата Ми в Ростов. Постави я във Владимир, а на това място издигни каменна църква, посветена на Моето рождество, и устрой монашеска обител. Като станал от сън, князът заповядал да нарисуват иконата на Божията Майка в този вид, в който му се явила с листа в ръка. Впоследствие той построил църква и основал манастир на мястото на явяването, който съществува и досега и се нарича Боголюбски. Скоро Андрей построил на това място и град и го нарекъл, като място, избрано от Самия Бог, Боголюбов.” Оттук идва и името на княз Андрей Боголюбски. В 1157 г. починал бащата на Андрей и той, като “най-възрастен” син, бил избран от суздалците и ростовците и поставен на великокняжеския престол в Ростов; но Андрей не останал тук, а избрал за своя столица любимия Владимир. Настъпил разцвет на неговата дейност. Той приемал и устройвал преселници, пазейки ги от монголците, българите и предишните заселници, грижел се за обединяването на разнородното население на Североизточна Русия и за просвещаването ѝ със светлината на християнството, строял градове и храмове; с особено великолепие устройвал своята нова столица Владимир на Клазма. Във Владимир построил такива храмове, “каквито, по думите на летописеца, в Русия никога не е имало и няма да има”. Тази съзидателна дейност дала на Андрей Боголюбски право да заяви на събранието на князете и болярите във Владимир (в 1162 г.): “Аз построих в Белорус градове и села и я направих многолюдна.” И съвременниците му се удивлявали на неговата дейност: “Мъжество и ум живееха в него - казва съвременникът летописец, - и правда, и истина; той беше втори Соломон по мъдрост.” Свети Андрей Боголюбски бил убит на 30 юни 1175 г. - Местното му почитане във Владимир започнало веднага след смъртта му, но по-късно се прекратило и отново се възобновило в 1702 г., когато били открити мощите му...
|
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 1
† ок. 300 година
Чества се на 24 юли
Кондак
Станала си като световидна гълъбица със златни криле
и си полетяла към небесната висота, Христино честна:
затова честваме твоя светъл празник,
покланяйки се с вяра на честните ти мощи,
източващи за всички божествено изцеление на душите и телата.
Тропар на мъченица, глас 4
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
На този ден се чества и паметта на светите страдалци, руските князе Борис (Роман) и Глеб (Давид) и на преподобни Поликарп, архимандрит Печерски, починал в 1182 година.
По-долу:
- Кратко животоописание
- Страдание на света мъченица Христина св. Димитрий Ростовски
Кратко животоописание
Страдание на света мъченица Христина
| * Тир на остров Волсена, по-късно, според преданието, бил потопен от вода; други разбират известния град Тир на Изток; трябва да отбележим, че паметта на света Христина още от древност особено се почита на Изток, бел.ред. |
В град Тир* един мъж от знатен род, на име Урбан, който бил управител, имал дъщеря, млада девица, познала още в ранните си години Бога, своя Създател; и като претърпяла множество жестоки мъки, тя положила за Него и душата си.
Когато се родила, родителите й й дали името Христина, което било не според тяхното езическо мъдруване, но по Божий промисъл: самото име, като някое пророчество, предсказвало, че девицата, когато порасне, ще стане християнка, Христова рабиня и невеста, и мъченица. Когато станала на единадесет години, се открила необикновената й красота, и сред девиците нямало подобна на нея. Тогава баща й, желаейки да я запази от човешки погледи, й направил стая в една висока кула, дал й най-добрите слугини и поставил там златни и сребърни изображения на своите богове, като заповядал всекидневно да им кади тамян и да им се покланя. Много от знатните и богати хора, слушайки за красотата на девицата, желаели да я имат за съпруга на своите синове. Когато умолявали за това бащата на Христина, Урбан винаги отговарял:
- На никого няма да дам дъщеря си, но я посвещавам на моите богове: милостивите богове твърде много са я обикнали и нека тя остане девица за тях, и вечно да им служи!
Девицата Христина, израствайки по възраст и разум, тъй като Бог я просвещавал и вразумявал със Своята благодат, започнала да достига до познание на истината. Гледайки през прозореца към небето и небесните светила, чрез създанията познавала Създателя и като се убедила в безчувствеността и пустотата на бездушните идоли, не искала да им принася кадене и да им се покланя, но гледала на изток, към небесната висота, въздишала и плачела, казвайки сама на себе си:
- Докога сърцето на хората ще бъде затъмнено, докога ще остава помрачен техният неразумен ум, който не се обръща към Господа Бога, сътворил небето и земята и украсил ги с такава забележима за очите красота?
Разсъждавайки така сама в себе си, тя започнала да се покланя на Единия, Живеещ на небесата, истинен Бог и със сълзи Му се молела да й открие Себе Си, за да познае вярно Този, към Когото се разгоряла любов в сърцето й. Когато прекарала достатъчно дни в пост и молитва, тя се удостоила с посещение от Божията милост: защото й се явил Господен ангел, осенил я с кръстното знамение, нарекъл я Христова невеста, поучил я в съвършенство в Богопознанието, и й възвестил за подвизите на страданието, именно, че за Единия Бог в Троица тя ще бъде изтезавана от трима мъчители; като я укрепил за подвиг, той й дал, тъй като огладняла от поста, да яде чист хляб. След явяването на ангела девицата се утешавала духом и се радвала в Бога, своя Спасител, благодарейки Му, че е посетил Своята рабиня с изпращането на свят ангел при нея; оттогава тя започнала още по-топло да се моли на Господа и да се утешава с любов към Него. Изпълнена с ревност по Бога, тя започнала да разрушава един по един златните и сребърните идоли и като ги счупила на парчета, късно вечерта ги хвърлила през прозореца. На сутринта минаващите оттам събрали парчетата злато и сребро.
Веднъж управителят Урбан, желаейки да посети дъщеря си и да се поклони на своите богове, влязъл във високата кула и като не видял идолите, попитал Христина:
- Къде си сложила боговете?
Но тя не искала да му отговори. След това, като не отворила честните си уста веднага, изповядала Единия истинен Бог, живеещ на небесата, Създателя на всичко. Така наречените богове, златни и сребърни, тя нарекла бесове - идоли, и разказала как ги счупила на парчета със собствените си ръце. Тогава, изпълнен с дива ярост, Урбан посякъл с меч всичките слугини, а дъщеря си подложил на различни мъки: отначало я били безпощадно с тояги и бичове, след което я вързали и я хвърлили в тъмница. Като узнала за това, майка й с плач и ридания се завтекла към нея и я увещавала да се отрече от Христа и да се върне към боговете на баща си. Но Христовата мъченица не само не искала да слуша думите на майка си, но се отрекла от нея самата с такива думи:
- Не ме наричай своя дъщеря. Нима не знаеш, че нося Христовото име, с което име не се е удостоил никой от нашия род? По име и по дела аз вече не съм от вашия род, а от Христовия; аз станах родственица на Христа - небесния Цар; аз съм Негова рабиня и дъщеря; Той е мой баща, майка и Господ!
Дълго плакала майката и като не успяла да направи нищо, си отишла в скръб. Когато минала нощта, Урбан, подбуден към ярост от злобата на бесовете, забравяйки естественото чувство на любов към дъщеря си, седнал в съдилището, желаейки да измъчва света Христина не като своя родна дъщеря, а като чужда и като голяма злодейка. Когато я водели от тъмницата към съдилището, много жени, виждайки я, казвали:
- Боже на Твоята рабиня Христина, помогни й, защото тя е прибегнала към Тебе!
Христовата агница застанала пред Урбан не като пред баща, а като пред мъчител и хищен звяр, и родителят й започнал да я съблазнява с хитрост:
- Жал ми е за тебе, дете мое, и те умолявам: пристъпи към нашите велики богове и им принеси жертва заедно с мене, за да те помилват и да ти простят греха, в който си виновна пред тях. Ако не направиш това, не си моя дъщеря и няма да се смиля над тебе.
- Голяма радост ще ми доставиш - отговорила светицата, - ако не ме наричаш своя дъщеря: защото ти си слуга на сатаната, а аз съм Христова рабиня, и вече не съм твоя дъщеря, защото мой Отец е моят Създател.
Пламнал от люта ярост, Урбан заповядал да закачат девицата гола на дървото за мъчения, да стържат и раздробяват с остро желязо чистото й девическо тяло. И тялото й било остъргано до такава степен, че се виждали голи кости. Когато била отвързана и видяла лежащите на земята части от тялото си, ги хвърлила в лицето на баща си с думите:
- Яж плътта на дъщеря си.
Той, разярен още повече, разпънал света Христина на желязно колело за мъчения, заповядал да запалят огън под нея и да обливат тялото й с горещо масло. Тялото на света Христина, въртяно от колелото на огъня, се печало като риба или като месо за ядене. За човек е невъзможно да остане жив при такива мъчения, но Бог пазел живота на Своята рабиня и я укрепявал за прослава на Своето свято име и за унижение на езичниците. Измъчвана по този начин, света Христина славела Бога и Му се молела. Около нея невидимо стоели свети ангели и облекчавали мъченията й. В това време по Божия заповед неочаквано от огъня се отделил огромен пламък, устремил се към стоящите наоколо нечестиви, и изгорил до хиляда души. Урбан, не знаейки какво повече да прави с мъченицата, заповядал да я хвърлят в тъмница; тук Господен ангел й се явил по време на молитва, изцелил я от раните и я направил напълно здрава; той й дал и храна; мъченицата се подкрепила и славела Бога. След това бащата заповядал да я хвърлят в морето; слугите качили Христовата рабиня на лодка, откарали я далече от брега и като вързали голям камък за шията й, я хвърлили в дълбочината. Ангел Божий й отвързал камъка от шията й; камъкът потънал, а светицата, поддържана от ръцете на безплътния, ходела по водата като по суша; и така морето станало за нея купел на светото кръщение, за което така силно жадувала. Светъл облак я осенил и се чул глас свише, произнасящ над нея името на Света Троица, както изисква чинът на светото кръщение, и света Христина видяла Господа, Който й се явил и изрекъл изпълващи с радост слова. Като излязла на сушата, тя се явила пред своя родител и го ужасила. Наистина, нечестивецът се удивлявал и ужасявал, виждайки светата девица, излязла от морето жива. Но и в това чудо той не видял Божията сила, а го сметнал за действие на вълшебството. Той заповядал отново да хвърлят мъченицата в тъмница, с намерение да я посече с меч на сутринта. Но същата нощ сам, неочаквано покосен от смъртта, погинал завинаги, а светицата останала жива, прославяйки Бога и благодарейки Му...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/07.24_sv_Hristina.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 3
† 226-235 година
Чества се на 12 януари
Кондак, глас 4
Светло во страдании твоем возсияла еси страстотерпице,
от кровей твоих преиспещрена,
и яко красная голубица к небеси возлетела, еси, Татиано.
Темже моли присно за чтущыя тя.
Светло си възсияла в страданията си, страдалице,
украсена с твоите кърви,
и като прекрасна гълъбица си отлетяла на небесата, Татяно.
Затова се моли винаги за почитащите те.
Тропар на мъченица, глас 4
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
Св. мъченица Татиана. Руска икона от втората половина на XIX в.
По-долу:
- Житие на св. мъченица Татяна
- Страдание на света мъченица Татяна св. Димитрий Ростовски
Житие на св. мъченица Татяна
Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.
Скорошната насилствена смърт на жестокия император Хелиогабал (203-212 г.) освободила християните от заплахата на едно, може би чудовищно гонение и всички били готови да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишния му братовчед Александър Север (205-238 г.), майката на когото, Юлия Мамея, решително покровителствала християните и била почитателка на знаменития християнски учител Ориген. Самият Александър имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но тъкмо при Александър Север дошъл страшния час за мъченица Татяна.
Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка прилагали неотменените закони за сигурността на държавата. Още били меродавни противохристиянските разпореждания на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. Анонимният житиеписец на св. Татяна съобщава за жестоките разпоредби и преследвания на християнтие от управители и сановници като Улпиан, Виталий и Кай, които "проливали християнската кръв като вода".
Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Тези слуги на управителя били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата девойка била само една – Бог да докосне сърцата им и да ги обърне към Себе Си.
И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над невинната римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да подкрепят страдащата девица, не могли да издържат повече. И осмината управителеви слуги коленичили пред Татяна и възкликнали: "Прости ни служителко на истинския Бог!" Разбира се, всички те веднага били предадени на смърт, като новоявени християни.
Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на "галилеяните", управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Страдание на света мъченица Татяна
Света мъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа, горейки от любов към Него и на Него Единия служела ден и нощ с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била поставена за диакониса и в плът служила на Бога, подобно на безтелесните ангели. И Христос Господ увенчал невестата Си с мъченически венец.
Когато римляните убили нечестивия си цар Антонин Хелиогабал и тялото му, влачено през града за поругание, било хвърлено в река Тибър, на царския престол бил издигнат Александър, тогава само на шестнадесет години. Неговата майка била християнка, на име Мамея. От нея той се научил да почита Христа, но не според Христовата вяра, защото едновременно с това продължавал да служи на идолите и да им се покланя като на древни римски богове. В двореца му имало изображения на Христа и на почитания от езичниците Аполон, на старозаветния Авраам и езическия Орфей и още много други. Самият Александър не преследвал християните, но наместниците му, управителите на области и консулите ги притеснявали силно. Тъй като самият император бил прекалено млад, управлението на държавата било поверено на някои членове на съвета, главен сред които бил градският епарх Улпиан - жесток по нрав и враг на християните. Съветниците управлявали от името на царя. Те разпратили навсякъде заповед галилейците (така те наричали християните) да бъдат принуждавани да се покланят на римските богове, като за неподчинението ги заплашвали с мъчения и дори със смърт. Трябвало да се проследи дали християните изпълняват заповедта и за това били избрани неколцина от най-лютите им врагове и слуги на дявола: комитът Виталий, кувикуларият (1) Вас и доместикът (2) Кай. В Рим и във всички области на държавата християнската кръв започнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на смърт...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.12_sv_Tatiana.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 144
На 2 септември се чества паметта на св. Мамант. Св. Мамант се почита най-много на о-в Кипър, където на негово име са посветени десетки храмове. Неговото житие разказва в проповедта си митрополитът на Морфу Неофит. Текстът е от книгата „Огнени слова на вярата“ (тук), съставена и издадена у нас на основата на аудио- и видеозаписи на негови проповеди в различни храмове на епархията му.
Мисля си за този наш светец – св. Мамант, роден в затвора от двама родители, които са претворили думите в дела. Това казва и апостолът на народите Павел, този голям молитвеник. Той описва как християнинът очиства сърцето си, как внимава умът му да не се отклони. Великият апостол говори за това в Посланието си до римляните: „Живеем ли или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8). Това е казано за нас, християните, кръстените и миропомазаните, които вярваме, които не се страхуваме. И дори да се страхуваме, да се страхуваме малко, а не страхът да помрачава ума ни и да вършим неща, които застрашават нашето спасение.
Винаги обаче съществува покаянието. Велико нещо е покаянието, то е дарът на нашия Бог чрез въплъщаването Му, то е дарът на нашата Пресвета Богородица, то е поръката на св. Йоан Кръстител, който призовава: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ (Мат. 3:2).
Обаче, ако не се научим да се покайваме? Знаете ли колко архиереи, свещеници, дякони, монаси и певци остаряха и не се научиха да се покайват, независимо че носеха раса? Колко от тях осъмваха в извършване на нощни бдения без дори да „помиришат“ покаяние, защото не го бяха потърсили? Покаянието не е техника, то е дар, както и вярата е дар от Светия Дух, но трябва да копнеем за него.
Св. Порфирий Кавсокаливийски употребяваше една много хубава дума, която в Кипър също използваме – копнеж. Казваше: „Най-голямата добродетел е да не престанеш никога, колкото и да си грешен, колкото и грешки да правиш, редом с грешките и греховете ти да има едно чувство, което никога да не спира; и ако спре за малко, да го задвижиш отново, да го рестартираш – и това е копнежът по истинския Бог“.
Какво казва светият пророк и цар Давид в Псалтира: „за Тебе жадува душата ми!“. И не само душата, но и „за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна“ (Пс. 62:2). Иска да каже: аз съм като в пустиня, горещина и отвътре, и отвън. Но, Христе Боже мой, аз жадувам за Тебе, не искам да се разделим. Копнея по Тебе, Христе! Но копнея по Тебе малко, затова удостой ме да копнея повече! Никога да не престана да жадувам да Те опозная. Ти ме познаваш, помогни и на мене, грешния, да Те опозная. Аз толкова години мисля, че Те обичам, но всъщност обичам идола си, обичам лъжливата представа, която имам за себе си. Така се случва обикновено, поне при мене е така.
Но идват светците – светителите със светителското си служение, мисионерите с мисионерската си дарба, мъчениците с мъченическата си кръв, изповедниците с изповядването на вярата си, преподобните със сълзите си, праведниците с праведността си – и ни казват: Това, което е писано в Евангелието, е изпълнимо, не са празни приказки! Но за да ги претворите на дело, трябва да осъзнаете като нас, че сте една нула. Кръгла нула!
Често го казваше това и наблягаше на него св. Евмений Саридакис, ученикът на св. Никифор Прокажения: „Ако не се убедиш, че си едно голямо нищо, една кръгла нула, няма да дойде Единият да застане до нулата“, т. е. Христос. Ако дойде Единият и застане до нулата, какво ставаме? Ставаме „отличен 10“![1] Но аз трябва да сложа нулата. Да усетя, че без Тебе, Христе, съм едно нищо...
Прочетете повече тук:
Източник: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,137/catid,58/id,72545/view,article/
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 139
Не се знае кога светецът се е представил пред Господа /ок. VIII век/, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина.През всичкото време се виждала на върха светлина, която не загасвала. Когато овчарите спечелили доста пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч. Трима от най-смелите, смятайки, че на върха има някакво съкровище , се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме по-надолу.
В града, откъдето бил светецът, имали един голям търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12 годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. Майката била добра и красива. Имала всичко от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от сметките и работите на своя съпруг. Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници.
Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче като него, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли, а децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”.
Тогава момчето Фанурий я задебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат всички деца, сигурна, че вече спят, си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито св.Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, където болшинството хора били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива. Тогава Фанурий застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода. Излязъл от заведението, Фанурий веднага напуснал града и отишъл на блега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребиваваше един стар пустиножител, който цели 65 години не беше виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се яви ангел Господен даде му една тояга и каза:”Върви бързо на брега на реката, и вземи там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.”
Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имаше 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ , светецът стигна при Фанурий за един час и каза на момчето:”Ела при мене, Фанурий!” Момчето остана на мястото, като чу името си и каза: “Нима ти познаваш моя баща? Старецът потвърди това. Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове. Светията се чудеше и нищо не отговори, и пак по чудо се изкачиха по планината за един час, а пътят пеша не можеше да се мине за 8 дни, защото беше много каменист и стръмен. Тук в пещерата старият светец трябваше да се бори със суровите нрави на Фанурий, за да го направи християнин и да го накара да прости на своята майка. След кръщението, Фанурий получи позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върна в града той разбра, че майка му през онази нощ, не била припаднала, а умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и толкова след това напреднал духовно, че надминал и пустинника с пост и молитва, бидейки много милостив, правеше градини и ги обработваше.
Той хранеше и пътниците, носейки на раменете си и вода за пиене. Хранеше се отначало всеки трети ден и вземаше толкова намокрен хляб, колкото можеше да стисне с два пръста. Въздържаше се да пие и вода от едно шише и сетне, започна да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно. Често се причастяваше със Светите тайни. Посещаваше пустинниците в онази пустиня и се трудеше да доставя с ръцете корени за храна, както и да изкъртва камъни, около килиите на пустиножителите, поради малкото земя наоколо и да сее зеленчуци. А кой ще каже да всенощните му бдения, за зноя и студа, защото колибата му нямала покрив и молеше Бога, чрез това търпение, да му даде покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО. И толкова беше изпълнен с милост, че помиряваше и зверове, които се нападаха помежду си. Той се грижеше за тях, когато бяха ранени и им правеше хубави леговища, тъй като неговият духовен отец, често го сварваше до някоя голяма, грамадна змия, която по време на съня пазеше Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Той имаше и дара, да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядваше да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можеха да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това стана много обичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодаряха на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува...