- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 475
Кратко животоописание
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Христо Темелски
 |
| Св. Георги Чудотворец - икона от XI век. Катедралата "Успение Богородично" в Кремъл, Москва. |
Житие на св. великомъченик, победоносец и чудотворец Георги
 |
| Св. Георги Победоносец. Българска икона от XVII в. Съхранява се в Националната галерия в София. |
Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и тогава на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.
Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.
След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:
- Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.
Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:
- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?
- Истината - отговорил Георги.
- Коя е тази истина?
- Истината е сам Христос, гонен от вас....
Прочетете повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/04.23_sv_Georgi_Pobedonosec.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 463
По времето, когато светлината на светата християнска вяра, благодарение на проповедта на апостолите, възсияла сред хората, потънали в тъмата на идолослужението, в град Магедон живеел княз на име Ликиний. Той имал жена, носеща същото име - Ликиния. Дъщерята, която им се родила, нарекли Пенелопа. Когато пораснала и навършила 6 години, тя била толкова хубава на лице, че превъзхождала с външността си всички свои връстнички. Баща построил за нея далеч извън града на живописно място кула с множество стаи, подредени с най-изящен вкус и сияещи в богатство. Столовете, масите, светилниците, постелите и съдовете били обковани с чисто злато. В тази кула той въвел дъщеря си Пенелопа заедно с тринадесет красиви девойки и поставил там идолите си, за да я пазят. Наредил на дъщеря си да живее в кулата, докато не достигне брачна възраст. Ликиний определил за възпитателка на дъщеря си една честна старица на име Кария, като заповядал постоянно да бъде с нея, да се храни заедно с нея и поръчал да началства над всички девици. Освен това Ликиний поръчал на един почтен и благоразумен старец на име Апелиан ежедневно да посещава дъщеря му и да я обучава в книжната премъдрост. Така девицата прекарала шест години и три месеца и когато навършила 12 години, баща й взел да се замисля, на кого от най-славните княжески синове да я даде за съпруга.
Веднъж, когато девицата седяла в стаята си, през отворения прозорец, обърнат на изток, влетял гълъб, който държал в клюна си малка клонка; положил я на масата и отлетял през прозореца. След час в стаята влетял орел с венец от различни цветя и като го сложил на масата, веднага отлетял. След това през другия прозорец влетял гарван, който държал в клюна си малка змия, сложил я на масата и отлетял.
Като видяла това, девицата заедно със своята възпитателка, се чудела и недоумявала какво предвещавало идването на тия птици? Когато дошъл учителят Апелиан, те му разказали за станалото. Апелиан бил таен християнин и притежавал дар на прозорливост. Като размислил за всичко, което се случило, той казал на Пенелопа:
- Знай, дъще моя, че гълъбът означава добрия ти нрав, твоята кротост, смирение и девическо целомъдрие. Маслинената клонка знаменува Божията благодат, която ще ти бъде дадена в кръщението. Реещият се високо орел изобразява царя и победителя и означава, че ти ще царуваш над страстите си и като се извисиш с богомислие, ще победиш невидимите врагове, както орелът побеждава птиците. А венецът от цветя е знак за въздаянието, което ще приемеш заради подвизите си от Царя Христос в небесното Му царство, където за теб е приготвен венецът на вечната слава. Гарванът със змията означава врага - дявола, който се опитва да ти донесе скръб, печал и гонение. Знай, девице, че великият Цар, който държи в Своя власт небето и земята, иска да те направи Своя невеста и в Негово име ти ще претърпиш много страдания.
Докато слушала своя учител, девицата събирала в сърцето си думите му и в него малко по малко започнал да се разгаря огънят на Божествената любов.
На следния ден при Пенелопа дошъл баща й княз Ликий с княгинята и придворните си. Той искал да я види и да поговори с нея за брака. Като видял, че лицето й сияе с красота като лъч слънчева светлина, той много се зарадвал и рекъл:
- Ето, скъпо мое дете, ти достигна вече брачната възраст. Кажи ми сега: сина на кой княз харесваш повече от другите? Тоя юноша ще стане твой съпруг.
И той назовал имената на синовете на много съседни князе. Девицата Пенелопа отговорила на баща си:
- Татко мой! Дай ми седем дни за размисъл и тогава ще ти отговоря.
Изпълнявайки желанието, баща я оставил и се върнал у дома....
Прочетете повече тук:
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 534
През Първата световна война, когато мъжете бяха на война, жените се бяха нагърбили с тежката полска работа; те оряха нивите, те жънеха и вършееха, те хранеха България и на фронта, и във вътрешността. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой; така я виждаме и в историята на християнството.
Ето, празнуваме паметта на светите мироносици - жени, които се показали по-безстрашни от мъжете.
След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени „страха ради иудейскаго". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб, не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си, и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал, жив и всемогъщ.
Но какво значи „изпратени"? На гръцки език то означава „апостоли". Какво излиза, - че жените, ученици на Господа Иисуса Христа, са били удостоени с високото звание да станат апостоли на апостолите! Понеже мъжете апостоли били уплашени и стояли заключени в град Йерусалим, жените станали апостоли на апостолите, изпратени да събудят в тях вярата им. Учениците, най-напред отчаяни, били ободрени от проповедта на жените-мироносици. След това срещнали възкръсналия Христос и получили вдъхновение да станат апостоли - такива, каквито ги познава историята, вдъхновени, умъдрени, неустрашими, всички завършили живота си с мъченическа смърт за Христа.
Църквата отдава висока почит на жените-мироносици. Вижте колко е прав св. ап. Павел, който казва: „Няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28). Когато жената се вдъхнови, за да поеме известната мисия, тя става така силна, както и мъжът и дори понякога по-силна от него. И ето, паметта им е останала да се празнува в Христовата църква, паметта на мироносиците, които носили миро, за да помажат тялото на мъртвия Иисус, а били удостоени да видят живия Христос и да станат апостоли на апостолите.
Всяко време има нужда от апостоли и най-вече нашето време. Празнувайки паметта на светите мироносици, ние си пожелаваме да ги има и днес сред нашата общественост. Равноапостоли, които могат да бъдат по-умни и по-безстрашни от мнозина мъже и могат да преподават на своите деца и внуци катехизиса на християнството. Децата все още не могат да чуят неговите спасителни истини. Необходими са ревностни възпитатели в Христа. Тук ще се прояви мироносничеството на съвременната жена. Колко е грозна картината на живота без Христа и колко е благородна с Христа! Ако в практиката на живота се постига това, което поръчва Христос - да обичаме ближните си както себе си, може ли да се говори за война, възможна ли е тогава войната? Когато хората в света се обичат един другиго, войната е невъзможна, а хората ще се надпреварват, кой кому по-голямо добро да направи, и обратното. Когато се обяви съвестта за буржоазен предразсъдък и че не трябва човек да се вслушва в Божия глас, да изучава и следва повелите на Христовото Евангелие, тогава човек за човека е вълк. Какво може да се очаква - това което виждаме: където синът и дъщерята не искат да знаят за своите родители; няма уважение, което е дълг на децата към родителите, няма чувството за дълг. Да не говорим за чуждите. Ако родителите стават чужди за своите деца, какво ще бъде тяхното отношение към по-далечните и чуждите? Тогава и да говорим за обич и мир, то ще бъде както св. ап. Павел казва: „мед що звънти" (1 Кор. 13:1), метал, който звънти, но не топли. Студени слова - да говориш за мир, когато не си подготвил почвата, която ще роди без особен твой труд богатата жетва на любовта и мира...
Прочетете повече тук:
Източник: https://bg-patriarshia.bg/3-sunday-after-easter
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 488
Уверението на св.ап. Тома
През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.
След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)
Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").
Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).
Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици...
Прочети повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/tomina.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 513
Цялата седмица от Светата Пасха до следващата неделя, т.е. до Томина неделя, се нарича “Светла седмица”[1]. Защо се именува по този начин? В древната история на Църквата е съществувал чинът на Оглашените, т.е. на всички онези, които произхождали от езичниците или иудеите и са се обучавали в истините на християнската вяра, за да станат нейни членове в тайнството на Кръщението. По онова време Кръщението не е било индивидуално или семейно събитие, както е днес, но това събитие се отнасяло до изпълнението[2] на Църквата. Затова оглашените са се кръщавали групово в нощта на Велика събота срещу Неделята на Пасха. С Кръщението във водата “ветхият човек”, човекът на греха умира и с благодатта на Светия Дух се ражда новият, обновеният и подновеният, който заживява възраждането и обновлението. Седмицата, която следвала Пасхата се нарича “Седмица на обновлението” точно поради този факт на възобновяването. Тъй като кръстените през цялата седмица са носели бели дрехи, тази седмица също се нарича “Бяла” или “Светла седмица”.
Седемте дни от “Седмицата на обновлението” се считат за един ден, като продължение на Неделята на Пасха. Според 66-то правило на Шестия вселенски събор верните трябва да отпразнуват седмицата с духовно веселие, т.е. пеейки псалми и химни, а не с танци и развлечения; участвайки през цялата седмица в богослужението на Църквата и причастявайки се всекидневно, въпреки факта, че предходния ден са се хранили с блажни храни; да празнуват съвъзкресени с възкръсналия Господ. По време на Светлата седмица се храним с месо и в сряда и в петък. Траурният характер на Постите не намира място в събитието на Възкресението на Христа. “По време на Светлата седмица е позволено да се храним с месо в сряда и петък, защото този Господски седемдневен период се счита за един ден.”
По време на Светлата седмица се пее всекидневно последованието на Пасха без “Приидите, приимите свѣтъ”, нещо, което е възприето като един по-късен обичай и не се споменава в образците на Пентикостара. Този чин се е получил като подражание на последованието на “Благодатния огън” в храма на Божи Гроб в Йерусалим.
Но защо всяка година се празнува Светлата седмица? Много отговарят на този въпрос с отговора – “по исторически причини”. Църквата обаче не живее само с миналото. Причината за празнуването е напълно духовна. И коя е тази причина? Тъй като поради нашите прегрешения ние зацапваме белия хитон на Кръщението, ние се нуждаем от освещаване в покаянието. Трябва отново да станем храм на Светия Дух. Както казва и ап. Павел “тъй и ние да ходим в обновен живот” (Рим. 6,4). Необходимо е освещаване, възраждане, обновяване. “Осветете се братя”, както казва тропарът и “след като оставите ветхия човек, да живеете новия живот”. А също и както се пее в един друг химн – “върни се в себе си човече! Стани нов и вместо ветхия човек празнувай освещаването (обновяването) на твоята душа. Колкото време е останало от твоя живот, нека се възроди!”...