- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2230
В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) Господ Иисус Христос говори за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.
„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар" (ст. 10). Фарисеинът се моли с маската на външно благочестие. Застанал напред, той благодари на Бога, че не е като другите човеци - грабител, неправедник, прелюбодеец. Подчертава като лични привилегии своя пост и десятък. Заслепен от гордост, благодари, че не е като „тоя митар". От лицемерното му сърце отдавна се е изпарила истинската добродетел - смирението. Мракът на гордостта е покрил искрата от Божия образ в човека. Но „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6).
Митарят пък не смее да повдигне дори очи към небето. Съкрушен от осъзнатата своя греховност, той удря с ръце гърдите си и ридае: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" (ст. 13), без следа от лицемерие. Митарят невидимо принася своята жертва пред Бога. Св. пророк и цар Давид казва: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:19).
За резултата от двете молитви Иисус Христос казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (ст. 14).
Св. Църква с богослужебните си последования промислително ни подготвя за великопостния период. Чуваме умилителното песнопение: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю".
Нека отправим зов за помощ към небесния ни Отец с химна на покаянието: „Помилвай ме, Боже, по голямата си милост" (Пс. 50:1).
Да вземем поука от евангелския митар. Смирен от небогоугодния си живот той търси милостта на Господа. „А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят" (Пс. 102:17). Никога да не осъждаме брата си. „Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1) - казва Спасителят. Можем обаче и сме длъжни да осъждаме личното си поведение. Това ще ни помогне да бъдем по-внимателни в постъпките си. „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (1 Кор. 11:31).
Нека отхвърлим всяка неправда и грях, да осъзнаем и осмислим мястото си на християни, смирено пред Бога и с цялата си душа да извикаме към Него: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" Амин.
„Църковен вестник", бр. 6/1995 г.
МИТАР И ФАРИСЕЙ НА МОЛИТВА
(Проповед за Неделя на Митаря и Фарисея)
Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ
„Двама човека влязоха в храма да се помолят; единият фарисеин, а другият митар" (Лука. 18:10)
Братя и сестри,
В храма Божи хората влизат с различни настроения. Едни го посещават с най-голямо благоговение и страхопочитание, а други привикват със светинята и не се сещат, че стоят пред лицето на Бога. Трети пък мислят, че са праведни и презират останалите. За да ни научи как и за какво трябва да се молим и как да стоим в храма, да ни предпази от гордост и лекомислено отношение към Всевишния и светинята, Иисус Христос ни е оставил притчата за митаря и фарисея.
В св. Евангелие се съобщава, че притчата е казана „за ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни и презираха другите" ( Лука. 18:9).
„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият - фарисеин, а другият - митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника". Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука. 18:10-14).
Какво фалшиво има всъщност у фарисея, който се сочи и до днес като образец на лицемерие и скрита греховност?
Забележете! Фарисеят отделя скъпи часове от своето всекидневие и отива на молитва в храма. Той действа и живее според заповедите на Бога. Сега е застанал на най-личното място в храма, насочил е очи към небето, вдига молитвено ръце и се моли. Благодари на Бога, но за какво? - Че не е като другите хора, изтъква, че е по-добър от тях. Безспорно, той не е крадец, лъжец, прелюбодеец... Нима не ще допадне такъв човек на Бога? Но той бил отхвърлен от Него, докато митарят спечелил Божието благоволение.
В какво всъщност греши фарисеят, от какво страда неговата молитва? Защо Бог не приема такъв богомолец? - Който от нас вникне в молитвата на фарисея, ще разбере отговора на поставения въпрос. Иначе той ще остане в загадка...
Източник: https://bg-patriarshia.bg/16-Sunday-after-the-exaltation
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2906
моля ти се избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!
След Херувимите застават носещите Божията благодат, дадена им за служение –
С р е д н а т а Ангелска йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Сили и Власти.
Господствата (Кол. 1, 16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духа да поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.
Източници
текст: https://www.pravoslavie.bg/...
картина: личен архив, произход на снимката: точният източник към датата на публикуване не е достъпен
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2195
Винаги разпалван от божествена ревност,
показал си се като стълб на Православието,
възсиял в град София,
и с твоето благочестие мнозина си привел към Христос,
добри пастирю: светителю отче Серафиме,
моли Христос Бог да се спасят нашите души“. Тропар, глас 4.
„Ако трябва в едно изречение да се обобщи онова, което владика Серафим е оставил като завет, то е „призив към покаяние, към благодатна промяна на живота и към съвършената добродетел – християнското смирение. Владика Серафим беше рядък пример на свят, благодатен йерарх с чиста пастирска съвест. Духовния живот в Христа, добродетелите, благочестието той смяташе за неотделими от твърдото изповядване на вечните истини на вярата, от дълга те да бъдат неизменно съхранявани. За него опазването и изповядването на истината беше част от живота в Христос, Който Сам е Живот и Истина. И всичко това той правеше с непоколебима твърдост, но кротко, без следа и от най-тънкия страстен порив…“ [1].
Почитта към Владика Серафим в България започва веднага след неговата кончина и преминава през трудния път на утвърждаване, в контекста на църковно-каноническите, догматическите, литургическите, духовно-пастирските и обществените изисквания, с течение на много години, на много „за“ и „против“. Почит, която обаче с Божията благодат и молитвената помощ на владика Серафим се увеличава чрез народното преклонение и поставя въпроса за неговата канонизация.
Процесът на канонизация преминава и през трудния път на утвърждаване в различните форми и прояви на прославата на владика Серафим, което за нас – вярващите християни и богословите, познавайки категориите за придобиване на святост, е изискуемо условие за правилната и категорична канонизация. В контекста на проявите на святост, определени като прослава, тоест реализиране на святост и чудотворство след кончината на светеца, несъмнено можем да приложим този принцип и по отношение на живота на владика Серафим.
Като се има предвид богатия духовен живот на архиепископ Серафим (Соболев) – пастирска, богословска, литургическа, обществена и най-вече молитвена дейност, която владиката извършвал непрестанно в живота си и особено в годините, прекарани в неговото послушание в България, това може би е най-трудният въпрос, който да ни даде ясна представа, към коя категория светци да бъде причислен...
Източник: https://www.pravoslavie.bg/...
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2799
Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна. Семейство Соболеви имали дванадесет деца, седем от които починали още в детско-юношеска възраст. Николай бил десетото дете. Голямо изпитание за семейство Соболеви станала внезапната болест на Борис Матвеевич. Когато Николай бил на шест години, неговият баща получил инсулт и 14 години, до самата си кончина, той бил прикован към леглото. Цялата обстановка в дома им била пропита от духа на молитвата и дълбокото осъзнаване на Божия промисъл в живота на човека. Още от ранно детство Николай слушал детегледачката си как тя срещнала в гората стадо вълци, паднала на земята и зашепнала молитви към Божията Майка дотогава, докато стадото вълци не се отдалечило.
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2990
