- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2585
(ІІІ Царства 16-19 гл.; ІV Царства 1,2 гл.)
След славното царуване на Давид и Соломон повечето еврейски царе били нечестиви човеци. Те често изпадали в идолопоклонство и преследвали пророците. Най-злият между тях бил Ахав ( около 900 година преди Христа). Той се оженил за една езичница, която се казвала Иезавел и построил храм в чест на едно то най-гнусните езически божества – Ваал. Многобройни жреци на Ваал кръстосвали страната и развращавали народа. Те получавали много пари, хранели се от царската трапеза, а малкото свещеници, останали верни на единия Бог били безпощадно избивани.
По това време дошъл в двореца при Ахав свети пророк Илия и смело му рекъл:
- Жив Господ, Бог Израилев! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен, когато аз кажа.
Настанала страшна суша. Всичко изгоряло. Земята се превърнала в безводна пустиня. Реките и потоците пресъхнали. Животните измирали от глад и жажда. Хората изнемогвали. Само пророкът, по Божия наредба, се заселил при един малък извор, където врани сутрин и вечер му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да спаси ония, които твърдо вярват в Него. Скоро обаче изворът пресъхнал. Пак по Божия заповед Илия отишъл в един град – Сарепта. Тук край градските порти той видял една жена, която събирала дърва.
- Дай ми вода да пия и късче хляб, защото съм гладен! – примолил и се пророкът.
Жената, която била вдовица, чистосърдечно отговорила, че има вкъщи само шепа брашно и малко дървено масло (зехтин). Сега тя се канела да изпече питка от този свой последен запас, за да я изядат с единствения й син и след това да умрат от глад. Но пророкът я успокоил:
- Направи малка прясна пита за мен, а за себе си и за сина си ще направиш след това. Брашното и дървеното масло няма да се свършат докато отново не завали.
Тъй и станало. За дома на вдовицата настанали мирни и честни дни. Случило се обаче, че синът й внезапно починал. Свети пророк Илия успокоил нещастната майка и възкресил сина й.
А сушата безмилостно продължавала. Вместо да се разкаят, Ахав и жена му се ожесточили още повече срещу Божия пророк и го търсели навсякъде, за да го погубят. За щастие, народът се разкаял за служението си на идолите, и след три години суша Господ заповядал на Илия да отиде при царя и да ме съобщи за прекратяването на сушата.
Пророкът дошъл в двореца на Ахав и му рекъл:
- Заповядай на народа да се събере на планината Кармил и нека дойдат и жреците на Ваал, за да узнаят силата на истинския Бог.
Царят изпълнил желанието на пророка. Когато всички се изкачили на планината, Илия казал на Вааловите жреци, които били 450 човека:
- Нека направим два жертвеника: вие на Ваал, а аз – на Господа, и нека поставим върху тях дърва и жертвата. Но огън няма да подклаждаме. Който изпрати от небето огън на жертвата си, той е истинският Бог.
Всички се съгласили. Първи пристъпили към приготвената жертва жреците. Цял ден те скачали около нея и викали:
- Ваале, Ваале, чуй ни!
Отговор обаче не последвал. За да умилостивят своето божество, започнали да се бодат с ножове по тялото, но и сега несъществуващият Ваал бездушно мълчал.
Дошъл ред на свети Илия. Пророкът приготвил жертвеник, изкопал около него дълбок ров, сложил на жертвеника дърва и едно заклано теле. Накарал стоящите около него да полеят жертвеника обилно с вода, тъй че целият ров се напълнил. След това пророкът вдигнал очи към небето и се помолил така:
- Господи! Нека познаят днес тези човеци, че Ти си истинският Бог, и ти ще обърнеш сърцето им към Себе Си!
В същият миг паднал огън от небето и изгорил не само жертвата и дървата, но и водата, и камъните, на които бил поставен жертвеникът. Целият народ паднал на земята и с ужас възкликнал:
- Богът, на Когото се моли Илия, е истинският Бог!
Божият пророк се изкачил на съмия връх на планината и започнал да се моли отново, този път за дъжд над сухата земя. И ето, от морето подухнал вятър, небето се покрило с огромни облаци и плиснал дъжд като из ведро.
Но нечистивото царско семейство и сега не се вразумило. Разярена от посрамването на Вааловите жреци, царица Иезавел заповядала да хванат свети Илия и да го погубят. Но Господ Бог този път погубил самата нея с порочния й съпруг. След време Ахав бил ранен в едно сражение срещу сирийци, побягнал с колесницата си, но починал от загуба на кръв. Според прессказанията на пророка, кучетата лижели кръвта му. Подобна била участта на нечестивата му съпруга.
А светият славен прорк Илия заради изключително праведния си живот бил грабнат с огнена колесница жив на небето. Светата Православна Църква учи, че той отново ще се завърне по чудесен начин на земята преди края на света. Тогава над цялата земя ще царува най-страшният и зъл цар, какъвто не е имало – Антихристът. Той ще воюва против Бога и Неговите светии. Но Бог ще изпрати Своя пророк като храбър войн, който ще се бори против нечестивея цар, а след това и сам Господ Бог Иисус Христос ще дойде, за да го победи. Свети Илия пък ще подготви човеците за посрещането на Иисуса Христа, като ги призове към покаяние..
Източник: https://www.pravmladeji.org/node/497
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2843
В статията е ползван текст и от този източник:
Вход Господен в Йерусалим - Връбница(Цветница) - посрещането на Христос в Йерусалим с палмови клонки
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2935
Неделно евангелие в Неделя Ваиа - Връбница
Евангелие от Иоан (12:12-18)
Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо...
Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vhod_Gospoden/06_Vhod_Gospoden.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2833
Евангелие от Иоан (11:1-45)
В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него...
Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vazkresjavane_Lazar/index.htm