- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2487
Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!...
Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 3474
О, света всеблажена майко Ксения!
Застъпи се с твоите свети молитви пред нашия Всемилостив Спасител за нас, недостойните и грешните.
Помогни ни, света блажена майко Ксения, да бъдат озарени младенците със светлината на Светото Кръщение и запечатани с дара на Светия дух, да бъдат възпитани нашите юноши и девойки във вяра, честност и страх Божий, да имат успех в учението.
Болните и недъгавите изцели.
На съпрузите изпрати любов и съгласие.
Пастирите на Църквата утвърди в силата на Светия Дух!
Народът и страната ни запази в мир и спокойствие.
За лишените в смъртния си час от Светите Христови Тайни се помоли!
Ти си наша надежда и упование, ти бързо чуваш моленията и просбите ни, ти си нашето избавление, на тебе благодарим и с тебе славим Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков.
Амин!
Източник:
https://www.predanie.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/1223-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B2-%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2743
...От всички руски градове Петербург е най-неруският град. На политическата карта на света само в Африка множество страни имат граници, сякаш начертани с линия. Това е наследство от колониализма. По същия начин, като под линия, е построен и Петербург. Москва обраствала с предградия така, както търговката обраства с поли, както луковицата обраства с плът. С вековете градовете се разрастват органично. Но не и Петербург. Планиран под линия, той се създал за броени години, докато другите градове се разширявали, обраствали с квартали и предградия в продължение на цели векове. Построен под прав ъгъл, потопил хиляди души под мрамора, дал форма на Рим, Амстердам и Венеция взети заедно, той израснал върху гнили блата и се въоръжил с топове против враговете и с кръстове против демоните.
Един от първите и неофициални светии на младия град била една жена, която не се отличавала с нищо външно. Градът бил имперски, службашки, чиновнически. Стотици Акакиевци Акакиевичи сновели насам-натам с бумаги под мишница. Нищетата мръзнела на студа и протягала ръка за милостиня. Имало много църкви, но малко подвиг заради Христа и малко милосърдие.
И изведнъж се появява една жена, която е раздала всичко на всички и се молила за всички така сякаш са нейни родни деца. Като правило, бездетните жени са жестоки. Като затворниците, изпращащи приятелите си на свобода, които ги поздравяват, но в душата си таят и горчивината на обидата. Нали приятелите им си отиват, а те остават. Безкористно да измолваш за другите това, от което си лишен самият ти – това е висша степен на любов.
Ксения Григориевна много обичала своя мъж. Те не живели дълго в брак и не им се родили деца. Внезапната му смърт преобърнала с главата надолу целия живот на младата жена.
В брака мъжът и жената се съчетават в една плът. И ако едната половина премине границата между живота и смъртта преди другата, то и втората половина се стреми към тази граница, макар и времето й още да не е дошло. Тогава човек умира още преди смъртта. Някои умират за обществения живот и се пропиват. Други умират за греховния живот и започват подвиг заради Бога.
Ксения искала нейният мъж да бъде спасен за вечността. Лишавайки се от временно семейно щастие, тя искала двамата да бъдат заедно във вечността. Заради това си струвало да се потруди. И ето, младата вдовица започва да безумства, или, казано на църковнославянски език, да юродства. Тя се отзовава само на името на своя мъж, облича се само в неговите дрехи и във всичко се държи като умопобъркана. И оттогава половин век тя крие непрестанната молитва за своя мъж под маската на безумието....
Източник:
снимка: https://pravoslaven-sviat.org/2014/02/15/savremenni-chudesa-na-sveta-xenia/
текст: https://www.pravoslavie.bg/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BD/
Св. Антоний Велики за ПАРАДОКСА НА ЖИВОТА (За смъртта и живота без депресии и психологически травми)
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2673
Едно от наставленията на основоположника на православното монашество, св. Антоний Велики, се отнася до нашето отношение към времето. Светият подвижник ни учи да възприемаме всеки отделен ден от живота си и като начало, и като край.
Не винаги трябва да се носим по течението
В годините на своето детство човек се чувства сякаш безсмъртен. Изпълнен е с усещането, че животът едва-що е започнал и никога няма да свърши. С течение на възрастта това чувство ни напуска. Детството остава назад, без да го забравяме, а животът продължава. И когато дойде завършекът на това продължение, идва и смъртният край на живота. Кога точно настъпва той? Не е дадено на човек да знае това. Всеки от нас тайно се надява този момент да бъде отложен максимално във времето.
Невярващите се стремят като цяло да не мислят за това, защото е твърде опечаляващо. А вярващите знаят, че настъпването на смъртния край не означава умиране на душата и че животът на душата продължава. Нещо не така опечаляващо и безпросветно. С други думи, напълно възможно е да размишляваме за смъртта и за живота, без да изпадаме в тежка потиснатост и да се травмираме душевно.
И то не просто да размишляваме, а да проявяваме активно отношение към развитието на живота. На човек е дадено не само да усеща хода на своя живот - било то като дете, или като зрял индивид, - но и да управлява времето чрез своите душевни настроения, дори в известна степен - да подчинява на своите цели времето.
Подобно твърдение може да прозвучи твърде предизвикателно, но именно и най-вече така, като „стопани", са подхождали към живота си православните светци. Те не плували по течението. Не се оставяли да ги влачи ходът на времето. Светците сами определяли: „Ето това ще бъде за мен началото, ето това - краят." И извличали максимална полза от времето. Чрез преходното в земния си живот те се докосвали до вечността, до непреходното сияние на Бога.
Преподобният Антоний: Всеки нов ден да бъде ново начало
Въпреки многобройната църковна литература на книжния пазар, винаги изпъква творчеството, свързано с основоположника на православното монашество, св. Антоний Велики. Някои от най-забележителните духовни напътствия, съхранени от традицията, са ни завещани чрез мъдростта на светителя Антоний. Сред тях има и напътствия относно времето в нашия живот. Тук ще цитираме някои от тях. Преподобни Антоний ни учи така: „Така че не унивайте и не се обезсърчавайте, след като започнете своите трудове, нито казвайте: дълго време вече пребъдваме в подвижничество; най-добре е с чувство, че всеки ден започваме отначало, да преумножаваме ревността си." („Добротолюбие")...
Източници:
текст: https://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=447
снимка: личен архив
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2689
Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики.
Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.
Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. За пръв път му се явил "дракон" във вид на жалък и немощен черен отрок, който нарекъл себе си "дух на блуда" и се признал за победен. Но това било само началото на онази страховита борба с демоните, която продължила доста време.
Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото".
Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"
По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." (Пс. 67:2). Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.
Източници:
текст: http://sveta-nedelia.org/index.php/a1/109-zhitie-na-sv-prepodobni-antonii-veliki
снимка: личен архив