- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2876
Кратко животоописание
Св. апостол Тома - от Дванадесетте апостоли, родом от Галатия, не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден (Иоан. 20:27-28).
Проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра й Терциада.
Хвърлен в тъмница, в огнена пещ - на нажежена желязна скара, останал невредим. Поведен да бъде умъртвен вън от града, след него следвали новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници. Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан - за дякон.
Прободен с копие - починал. Мощите му били пренесени в Месопотамия, на гроба му ставали чудеса.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Житие на св. апостол Тома
Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:
- Да идем и ние да умрем с Него!
По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:
- А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.
Тома запитал:
- Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?
Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:
- Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.
В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.
Апостолите казали на Тома:
- Видяхме Господа.
А той зявил:
- Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!
След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.
Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:
- Мир вам!
След това се обърнал лично към Тома и му казал:
- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!
Развълнуван, Тома извикал:
- Господ мой и Бог мой!
- Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!
След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.
Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.
По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.
По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:
- Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!
Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.
Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.
Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.
Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.
И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.
Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.
Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво...
Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/10.06_sv_ap_Toma.htm
Първата неделя на Великия пост - неделя Православна, свързана с празника Тържество на Православието.
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2777
На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската ерес, а не над някоя друга.
Първата неделя на Великия пост се празнува като Тържество на Православието. Исторически този празник е свързан с окончателната победа над ереста на иконоборството, което в продължение на почти 120 години (726-843 г.) разтърсва православния свят. Седмият вселенски събор през 787 г. осъжда иконоборството, но не го побеждава, защото то продължава няколко десетилетия след него и взема много жертви.
На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската ерес, а не над някоя друга.
Иконоборците в древност и сега твърдят, че Бог не може да бъде изобразен. А православните отци, които защитават преданието на Църквата, поставят почитанието на иконите в най-тясна връзка с самите основи на християнството. Действително Бог е непознаваем, неизразим и неизобразим. Но в лицето на Христос Той благоволява да се роди като човек. Бог, Който е невидим, става видим чрез приемането на човешката природа. "Словото стана плът" – пише св. Йоан в началото на своето Евангелие. Боговъплъщението прави възможна иконата. Човек може да бъде православен, без да има икони. Но човек не може да бъде православен, ако отхвърля иконите. Този, който не допуска възможността да има икони, отрича християнското свидетелство за Бога, Който стана човек заради нашето спасение. Дори без да съзнават, иконоборците възпроизвеждат докетизма на древните гностически еретици. Докетизъм е отричането на въплъщението на божествения Логос и твърдението, че тялото на Христос било фантомно и привидно. Това богохулство посяга на основните устои на нашата вяра и лишава падналото човешко естество от спасението, което то получава чрез своето приобщаване към божествената природа. Затова не е случайно, че денят на тържеството на иконопочитанието е празник на цялото Православие. Самият факт, че протестантството и до известна степен римокатоличеството избягват иконите, показва до каква степен те са се отчуждили от свещеното църковно предание.
Не е случайно, че първата неделя на Великия пост е наречена Неделя Православна. Днешният ден увенчава седмица на постоянни богослужения, на засилена молитва, на духовно бодърстване. Гръцката дума "ортодоксиа" означава и "правилно славословие", и "правилно учение". Славословието според учението на светите отци е висша степен на молитвата, защото разкрива чистата и безкористна радост на душата от съзерцанието на Господа.
Православието е невъзможно без правоверие. Историята на Църквата показва, че там, където се нарушава правата вяра, започва да се влошава и накрая се проваля духовният живот. В зависимост от това, как хората мислят за Бога, те създават своите представи за спасението, за отношенията между Бога и човека. Затова в догматическите спорове от миналото не става въпрос за абстрактни формулировки или за субективна истинност. В тях се изразява правилното разбиране на същността на отношенията между Бога и човека и в крайна сметка правилното разбиране на същността на самия човек. Затова ап. Павел, който с духа си достига третото небе и чува откровения, недостъпни за простосмъртните, пише във второто си послание до Тимотей: “Аз зная в Кого съм повярвал” (1:12)...
Източници:
текст: https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81/
икона: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/01_Nedelja_Pravoslavna/index.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2620
Представяме ви дванайсет разказа – част от множеството свидетелства за чудеса, станали с молитвеното застъпничество на новопровъзгласения свети Серафим Софийски Чудотворец…
Спасение от разстрел
Една нещастна майка неочаквано получила дивна помощ от архиепископ Серафим, за когото преди нищо не знаела, тъй като по онова време все още била невярваща. Тя била гимназиална учителка и живеела в Сливен със своя единствен син. През зимата на 1952 г. нейният син П. отбивал военната си служба на южната граница на България. Тогава зимата била много сурова, снежна и студена. Веднъж, когато младежът бил на пост, уморен и премръзнал, паднал в снега и заспал дълбоко. През това време нахлули група диверсанти, които се опитали да преминат границата. Войниците от отряда на П. ги задържали, но когато започнали да търсят часовия, го намерили заспал на поста, арестували го и го изпратили на военен съд в София.
Поради неблагоприятните по онова време политически обстоятелства, от страх и за назидание на другите войници, съдът произнесъл най-страшната присъда – смърт чрез разстрел! Нямало никаква възможност да се ходатайства за помилване. Съкрушената майка можела само да се моли да й дадат тялото на сина й и да не я лишат от утехата да ходи на гроба му. Тя дошла в София и всеки ден с ужас звъняла в затвора, за да узнае изпълнена ли е присъдата. В такова безнадеждно очакване една нощ тя задремала. Изведнъж й се явил един благолепен старец и й казал: „Страдаща майко, ела при мен в руската църква, и аз ще ти помогна!”. Недочакала да се съмне, тя още по тъмно бързо отишла там, мислейки, че в съня си е видяла образа на някой светия, чиято чудотворна икона се намира в църквата. Когато огледала всички свети изображения в църквата и не намерила такъв образ, тя разочарована се върнала вкъщи и решила, че всичко това е халюцинация. Но на следващата нощ пак й се явил същият благообразен старец и казал: „Ти беше в руската църква, но не слезе при мен. Слез долу при мен, и аз ще ти помогна”. Удивената жена веднага разбрала, че това не е халюцинация. Отново отишла в руската църква и започнала да разпитва няма ли някакви чудотворни икони в подземието на храма. Когато слизала надолу, в криптата, погледът й изведнъж попаднал на портрета на архиепископ Серафим. Тя познала в него същия благообразен старец, който насън й обещал да й помогне, и започнала горещо да му се моли. След дълга молитва, цялата в сълзи, тя излязла от гробницата. Излизайки от църквата, жената неочаквано срещнала стар познат, когото много отдавна не била виждала – добър приятел и състудент на покойния й мъж. По това време този човек бил най-известният адвокат в София. Когато узнал за нейното нещастие, той веднага, без да губи време, отишъл с нея в Министерството на отбраната при главния военен прокурор. Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател Вълко Червенков, който се съгласил да отмени смъртната присъда, заменяйки я с доживотен затвор. А след няколко месеца, при първата амнистия, младежът бил освободен!
Майката на П., която дотогава била атеистка, горещо повярвала в Бога. От благодарност към Господа тя устроила богата трапеза и сама разказвала на всички за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.
„Да се кръстиш и да постиш!”
Известно е, че гробът на Владика Серафим особено се посещава от студенти и ученици. Те му се молят за успешно вземане на изпити и получават дивно помощ, която се проявява не само по отношение на изпитите, но и благоприятно се отразява на душите им.
Един студент по медицина, втори курс, често посещавал гробницата на Владика Серафим и му се молел за своите изпити. Студентът бил от атеистично семейство и дори не бил кръстен. Веднъж отново се молел там. Когато завършил коленопреклонната си молитва, той целунал мраморния ковчег и станал. И изведнъж… вижда архиепископ Серафим пред себе си като жив. Владиката го благословил и казал: „Да се кръстиш и да постиш!”. После изчезнал. Студентът бил дълбоко потресен от случилото се. Той веднага извикал леля си от провинцията, която била вярваща, и я помолил да му стане кръстница. Кръстили го в църквата на св. великомъченик Панталеймон в дома за стари хора в кв.Княжево.
След това забележително събитие студентът казвал на всички, че дори на го подложат на мъки до смърт, няма да могат да разколебаят вярата му в съществуването на задгробен живот...
Източник: https://www.pravoslavie.bg/%d0%a7%d1%83%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b0/%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%87%d1%83%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b0-%d1%81-%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be/?fbclid=IwAR20wxxs6CPlBahoEzlf5MPXVAHgTZmrOQqoP_WNxnBhgqfmA76s_Ja3m7w
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2678
Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна. Семейство Соболеви имали дванадесет деца, седем от които починали още в детско-юношеска възраст. Николай бил десетото дете. Голямо изпитание за семейство Соболеви станала внезапната болест на Борис Матвеевич. Когато Николай бил на шест години, неговият баща получил инсулт и 14 години, до самата си кончина, той бил прикован към леглото. Цялата обстановка в дома им била пропита от духа на молитвата и дълбокото осъзнаване на Божия промисъл в живота на човека. Още от ранно детство Николай слушал детегледачката си как тя срещнала в гората стадо вълци, паднала на земята и зашепнала молитви към Божията Майка дотогава, докато стадото вълци не се отдалечило.
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2920
...
Кратко описание на празника
На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божия Майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).
Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде
На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили, че младенецът е новородения Месия.
Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.
Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.
В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.
Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
о. Томас Хопко, из гл. "Богослужение" на кн. "Православната вяра", т. II
Превод Pravoslavieto.com.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/02.02_Sretenie_Gospodne.htm
