- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 3005
Усмивката на сърцето
Декември отново не закъсня да дойде и да напомни със студения си поздрав, че годината вече е към своя край и скоро ще се замени с новата. Зимата всеки момент очакваше да получи по колет от крилете на времето бялата си премяна, изтъкана от ефирни снежинки.
Беше навечерието срещу празника на св. Николай Чудотворец. Малкият параклис в центъра на града приветливо отворил вратите си, посрещаше идващите миряни. Отвън пред него, свещниците бяха претрупани със запалени свещички, които царствено го осветяваха и той изглеждаше като в красива картичка. Малките пламъчета, събрани заедно, образуваха огромен пламък на общата и неугасима вяра. Всеки дошъл искаше да се поклони пред лика на светията и да запали свещичката си с молитвен зов. Наоколо се усещаше празничното присъствие и Божията благодат. От голямата икона, в ляво от царските двери, свети Николай с благ поглед наблюдаваше присъстващите. Красив венец от цветя обгръщаше светлия му лик. Свещениците отслужваха празничната вечерня и с богослужебните си одежди приличаха на Ангели, слезли от небесата. Тази вечер имаше много хора и те приличаха на части от разноцветен пъзел. Всеки беше дошъл със своите неволи и нужди, с вярата и надеждите си. След малко в част от пъзела заеха своето място млада жена на име Стела й нейната приятелка Вера, с която бяха като истински сестри. Дарът на приятелството изпълваше сърцата им и се беше превърнал в тяхно пристанище в добро и лошо. Стела много обичаше празника на св. Николай и всяка година го очакваше с нетърпение.
Стела се впечатляваше от малките неща и това й помагаше да се оттърсва от проблемите. Обичаше да слуша песента на птиците, чуруликането на лястовиците, наподобяващо оживен говор между приятели. Да наблюдава в парка игривите катерици с дълги опашки, скачащи от клон на клон, кръглите гнезда на свраките, построени на високи дървета. Тя силно се впечатляваше от морската синева. Особено сутрин рано, когато изгревът предвещаваше великолепието и уникалността на новия ден. И слънцето приятелски прегръщаше морето. Особена радост изпитваше, виждайки щъркелите, предвестници на пролетта, символизиращи сплотеността на семейството. Една есен преди години, когато щъркелите бяха отлетели към топлите южни страни, Стела видя самотен и тъжен щъркел, който бавно накуцваше, стъпквайки по асфалта. Той беше останал сам, но ако оцелееше през зимата, напролет неговата партньорка сигурно щеше да се върне. Вълнуваща и реална е историята за любовта на влюбения щъркел Клепетан, който в продължение на 12 години прелита по 13 хиляди километра, за да се върне при своята любима Малена в Хърватия. Тя била ранена от ловец, който стрелял по невнимание по нея и счупил крилото й. От тогава Клепетан всяка пролет се връща от южните страни при любимата си. Пословична е верността и привързаността на щъркелите един към друг. И така, както крехките кокичета, които израстват изпод снега със снежнобели венчелистчета, ни вдъхват нова пролетна надежда, така ще се зарадва и боледуващият щъркел през новата пролет. Ти прецени - има толкова много неща в този свят, на които бихме могли да отделим внимание, да се зарадваме, но просто времето сякаш никога не ни стига, а ние се надпредварваме с него.
Напоследък Стела се чувстваше зле. Изпитанията в живота й се сипеха едно след друго. А болката се настани трайно в сърцето й. Лека-полека скръбта и отчаянието я превзеха. Сърцето й приличаше на съсипана цветна градина, която спешно се нуждаеше от грижите на своя Градинар, за да оцелее. За нещастие тук беше израснало голямото дърво на отчаянието, надвесило тежките клони на маловерието, страха, унинието и роптанието. Дървото отравяше градината и тя линееше.
Миналата нощ Стела сънува необикновен сън. Тя видя красива млада жена с дълга рокля, която беше изтъкана сякаш от нишките за зората. Лицето й светеше. Жената подаде ръка на Стела и я поведе из една гора. Повървяха малко и пред тях се показа бурна и страшна река, която беше непроходима. Тогава изведнъж над реката се разстла красиво дървено мостче, изработено от дърво на надеждата. Стела и нейната спътница спокойно минаха по него. Вървяха още часове наред, докато стигнаха до величествен бял замък, който стигаше сякаш до небесата. Портите му бяха широко отворени. В двора имаше още куп заключени порти. Жената подаде на Стела ключ, и я помоли да отвори една от портите. Когато Стела я отвори, ахна от възхищение. Пред нея се откри огромна градина с разнообразие от цветя. Техният аромат беше великолепен и благоуханието им оставаше незабравимо. Стела разбра, че това е градината на добрите човешки дела, и че всяко добро дело се посява в тази градина, след което израства великолепно и неповторимо цвете. Жената подаде на Стела втори ключ, погледна я обнадеждаващо и сънят свърши...Целия ден Стела беше под силното въздействие на този светъл сън.
След вечерната служба раздаваха Петохлебие и свещеникът подаряваше на всеки присъстващ иконка на св. Николай, по случай утрешния празник. Тази вечер по Божията милост със Стела се случи нещо необикновено. Тя за първи път осъзна в сърцето си в пълнота чудото на вярата, което нарече „усмивката на сърцето”. Тя беше като чисто поточе, което се изля в нея с небесен мир и радост, която я изпълни със смирение, умиление, надежда и благодарност към Бога. Спомни си за сънят си от миналата нощ и за ключа, с който трябваше да отключи една от портите. Разбра, че това е ключът към чудото на вярата.
Изминаха няколко дни, в които Стела усещаше „усмивката на сърцето”. Но противникът на човешкия род не пропусна да наруши тази небесна радост, с която Бог я дари. Лукавият се постара съвсем скоро да посее в ума й притеснения. Напомни й за дървото на отчаянието, което нахално подаваше клоните си към нея. Понякога Стела искаше с един замах да го отсече, но досега не успяваше напълно. Все нещо оставаше от него и то отново израстваше.
Но необхватна е Господната мъдрост и любовта Му към всяко творение е безгранична. И нищо от Божия промисъл не е напразно, дори и когато не можем да разберем веднага защо се случва.
Изминаха седмици, а Стела улисана в житейски грижи сякаш забравяше за „усмивката на сърцето”. Всеки път, когато застанеше пред иконата на Господ Иисус Христос и на св. Николай, тази необикновена радост я осеняваше отново. Тогава Бог я подсещаше за този дар и с времето й показваше, че това наистина е подарък от Него. В „усмивката на сърцето” беше посято небесно цвете, което се хранеше от плодовете на вярата. Когато Стела се молеше, имаше добър помисъл, подадеше ръка за помощ на ближния, когато се смиряваше, небесното цвете започваше да благоухае. С течение на времето то щеше да порасне, но се изискваха грижи и внимание към него. „Усмивката на сърцето” с небесната сила и светлина, които я изпълват, беше мощно оръжие срещу дървото на отчаянието. Живителната вяра в нея можеше да унищожи това дърво изцяло. С времето Господ показа на Стела, че радостта от молитвата, радостта от Изповедта, радостта от Светото Причастие, радостта да си част от Църквата Христова, радостта от силата на прошката, радостта да имаш възможността да изливаш молитвата си пред Бога и Небесната Царица, радостта от истинското приятелство, радостта от малките неща са част от листенцата на небесното цвете, което живее в „усмивката на сърцето”.
Един ден Стела влезе в храма и от голямата икона я гледаше св.Николай Чудотворец. Тя си спомни за „усмивката на сърцето“, която Бог й показа тук. Разбра, че трябва да се довери изцяло на Бога и да не се страхува от трудностите и несгодите, чрез които години наред Бог я учеше на така важното смирение. Той има изход за всяко нещо и прави нещата по съвършен и необикновен начин. Когато е Неговата воля Той премахва всякакви пречки от пътя ни и отваря врати, които досега са били затворени за нас. И когато Той дарява приятелство между хората, няма значение от какъв пол, раса или възраст са те. Важното е да служат заедно на Бога, да ги води една вяра и тогава ще се потопят заедно в „усмивката на сърцето”. А тя от своя страна е пълна с изненади, които тепърва предстоят. Нека черпим от нея с пълни шепи!
Източници:
Разказ: Автор Цветелина Гергинова
снимка: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2759
СВ. НИКОЛАЙ – ПОМОЩНИК И ЗАКРИЛНИК НА СЕМЕЙСТВОТО И ДЕЦАТА
В чест на 6 декември - деня на св. Николай Мирликийски Чудотворец - публикуваме две малко известни в България чудеса на светеца, които са се случили в по-късно време спрямо епохата, в която той е живял (ок. 270-346 г.). Св. Николай не спира да е наш молитвен застъпник пред Бога, наш верен помощник в изпитанията, пример за вярност към Господа, Църквата и Православието, образец на любов към човеците, свидетелстващ с живота и чудесата си за силата на Божията благодат, която се дава на чистите и смирените по сърце. Св. Николай е доказателство за живата и неразрушима връзка между небесната и земната Църква. Това ни вдъхва увереност в съществуването на вечния живот и още по-силен стремеж към благочестие в земния ни път. По молитвите на св. Николай Мирликийски и със силата на Христовия Кръст да се подвизаваме, за да станем по милостта Божия сънаследници със светиите в Божието царство!
Спасението на младенеца в река Днепър
Жители на гр. Киев, плувайки нощем с лодка по река Днепър от Вишгород към Киев, се унесли от умора и майката изпуснала младенеца си във водата. Съсипани от мъка, родителите призовали св. Николай Чудотворец и попросили неговата милостива помощ. В същата нощ служители на киевската катедрала „Св. София" открили дете - цялото мокро, но живо, да лежи пред храмовата икона на светителя Николай.
За това съобщили на митрополита, който заръчал вестта за намереното дете да се разпространи по целия град. Родителите на младенеца скоро били открити и, за тяхно и всеобщо изумление, разпознали в момченцето своя потънал син. От този момент нататък иконата, пред която той бил намерен, започнала да се нарича „Св. Николай Мокри".
Чудото станало толкова известно и предизвикало такова благоговение сред вярващите, че в цяла Украйна и Русия има храмови изображения на тази спасителна помощ, оказана от св. Николай на скърбящите родители. Тази иконографска сцена може да бъде видяна днес дори и в далечния скит „Св. Николай", който се намира в Северната Св. Гора - островния монашески архипелаг Валаам (Русия).
Избавление на отрока от потъване
Един благочестив мъж усърдно се молел на св. Николай, за да освободи от безплодие жена му и да им дарува чедо. Съпругът обещал, че ако придобие дете, заедно с него ще донесе в храма на св. Николай златен съд в израз на признателност. Молитвата му била чута от светителя и в скоро време им се родил син. Изпълнявайки своя обет, щастливият баща дал на един златар много злато и му поръчал да направи от него изкусен съд за Чудотвореца и благодетеля на семейството му. Но когато съдът станал готов, бащата толкова го харесал, че му се приискало да го запази за себе си, а за светеца поръчал изработването на втори съд. Първия задържал за дома си, а с втория заедно със сина си тръгнал да го занесе в храма на св. Николай. Трябвало да пътуват по море. По време на плаването им потрябвала вода и бащата казал на сина си да вземе приготвения съд и да почерпи вода от морето. Изпълнявайки волята на баща си, отрокът заедно със съда паднал в морската бездна и потънал заради неизпълнения първоначален обет на своя баща.
Бащата бил съсипан, но продължил пътя си и, пристигайки в храма на светител Николай, поставил пред неговата икона втория съд. Но на два пъти съдът бил захвърлян от невидима сила в средата на църквата. Всички присъстващи били поразени от случващото се, не разбирайки неговото значение. Но внезапно в центъра на храма застанал отрокът, държейки в ръцете си първия по изработка съд, оригиналния дар за светеца, и засвидетелствал на всички, че бил съхранен от удавяне в морето благодарение на Христовия угодник св. Николай Чудотворец! Въздавайки благодарение Господу, Който дивно се прославя в Своите светии, бащата подарил за употреба на свето-Николаевския храм и двата съда, а след това благополучно се завърнал със своя син у дома!
Светителю, отче свещеноначалниче Николае, моли Бога за нас и нашите семейства! Амин.
Източник: https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=646
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2768
В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрости красота. На 18 г. тя била вече изучила лекарската наука.
Богати князе искали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, но тя отказвала на всички, които искали ръката й и казвала на своите близки: "Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!" Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.
В околностите на града по него време се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка. Майката завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:
- Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!
Екатерина се смутила, изменила лице и запитала дали е истина това.
- Истина е – отговорил старецът. – При това Той има такива съвършенства, които е невъзможно да се опишат.
- А чий син е тоя момък, когото ти тъй хвалиш? – попитала девойката.
- Той няма баща на земята – казал пустинникът. – Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева, която заради великата си чистота и светост се удостоила да бъде майка на такъв син. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.
Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.
Старецът й казал, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. "Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", прибавил старецът.
... прочетете повече от източника на тази статия:
http://www.pravoslavieto.com/life/11.24_sv_Ekaterina.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 3159
Самото име на св. архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава "кой е като Бога". Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората. Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.
Архангел Гавриил обикновено се явява на праведниците като възвестител на велики и радостни събития, засягащи Божия народ (Дан. 8:16, 9: 21; Лук. 1:19-26). В книга Товит архангел Рафаил говори за себе си: "Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия" (Тов. 12:15). Оттук е възникнало убеждението, че на Небето има седем архангели, един от които е архангел Михаил. Архангел Михаил е наречен в Писанието "княз", "водач на войнството Господне" и е описан като главен борец срещу дявола и беззакониято на хората. Поради това Църквата го нарича "архистратиг", т.е. пълководец, водач на небесната войска...
Източници:
фото: http://pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 2791
Обновление
Светията ме гледа от иконата с поглед благ,
а навън е така красиво, падна първия сняг.
Душата ми терзае се от пороци на света,
отивам пред лика на св. Мина да се спра.
Изповедта пред Бога ме очиства от греха,
дава ми нови сили, напред да продължа.
За ближните се моля и болката ми секва,
а светецът в тишината ми прошепва:
„Не бой се, бърз помощник съм за всеки,
и ще те пазя от неправилни за теб пътеки“.
Тръгвам си от храма, обновена и щастлива,
знам, че щом Бог е с мен, светлина ще има!
Източник: текст: Цветелина Гергинова
фото: личен архив